Геополитическият свят далеч не е плосък. Местоположенията имат огромна роля в световните стратегически търкания. Като някои райони са много по-важни от други. Причините са различни, но борбата за контрол е безмилостна и поддържа непрекъснато напрежение между големите геополитически играчи.
Докато малките са предимно потърпевши...
Източник: WIKIMEDIA/By Bazonka
Въведение
В напрегнатия регион на Южна Азия, Китайско-пакистанският икономически коридор (CPEC) въплъщава десетилетия стратегическо сближаване между Пекин и Исламабад.
С дължина над 3 000 километра, от китайския Кашгар в автономния район Синцзян до пакистанското пристанище Гуадар на Арабско море, коридорът e основната артерия свързваща Западен Китай и Индийския океан.
Източник: WIKIMEDIA
И макар СРЕС да е широко разпознаваем като ключова част от китайската инициатива "Един пояс, един път", неговото предназначение е малко по-различно.
Той поставя основите на нов тип геополитически модел, в който инфраструктурата служи не само като икономически двигател, но и като стратегически инструмент.
Източник: WIKIMEDIA/By Hussain Riaz
Исторически контекст
Китайско-пакистанският икономически коридор (CPEC) е инфраструктурен и инвестиционен проект от XXI век, който генерално променя икономическото устройство на Пакистан, заедно с това на Южна Азия.
Той ползва хилядолетните търговски пътища, свързвали западните граници на Китай с Арабско море. И така възражда духа на древния Път на коприната. От кервансараите на пустинята Такламакан до монголските пътища в Пенджаб, стоки и идеи са се движели между Централна Азия и Индийския океан, векове преди да бъдат начертани съвременните граници.
Източник: WIKIMEDIA/By M.H. Toori
След обявяване независимостта на Пакистан през 1947-ма, новосъздадената държава започва да търси надеждни съюзници в условията на Студената война.
Първоначално се ориентира към западните сили, но през 70-те Исламабад започва да се обръща към Пекин, в противовес на регионалните съперници.
Ранното сътрудничество в ядрените и отбранителните проекти стартира и по-дълбоки икономически връзки. Но едва през ноември 2013-та, когато Си Дзинпин посещава Исламабад, двете правителства подписват меморандум за разбирателство, което официално слага началото на CPEC.
Източник: WIKIMEDIA/By Iam Anisurrahman
Днес коридорът обхваща около 3000 км магистрали, жп линии, тръбопроводи и оптични кабели. Те свързват западната китайска провинция Синдзян с пакистанското пристанище Гуадар на брега на Арабско море.
Десетки енергийни централи идват, за да решат хроничния недостиг на електричество в Пакистан. А в Пенджаб, Хайбер Пахтунхва и Белуджистан се изграждат специални икономически зони, които да привличат производствени, логистични и IT компании.
Източник: WIKIMEDIA/By Government of Pakistan
Всичко, с потенциала да се трансформира местната икономика и пазарът на труда.
Стратегическо значение
Замислен като решение на множеството геополитически проблеми в региона, CPEC се оказва в епицентъра на глобалната надпревара. Докато Индия възразява срещу проекта през оспорвания Кашмир, САЩ следят с безпокойство нарастващото влияние на Пекин.
А Иран се възползва от условията, за да развива собствените си морски планове в Чабахар.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Shoail Shahzad
В същото време Исламабад започва да избягва китайски инвестиции, за да затвърди политическата стабилност, като овладее бунтовните движения в западните провинции. Всичко това се предопределя от следните фактори.
Първи фактор. Един от ключовите елементи на CPEC е достъпът на Китай до пристанище Гуадар в пакистанската провинция Белуджистан. То е разположено само на 400 километра от Ормузкия проток. А през него минава 20% от световния петрол.
Гуадар е стратегическа алтернатива на по-дългия и рисков морски маршрут през пролива Малака.
Източник: WIKIMEDIA/By Bjoertvedt
Пристанището се развива с инвестиция от 1,62 милиарда долара. И се менажира от китайската China Overseas Port Holding Company, срещу 40-годишен лизинг.
Втори фактор. За Пакистан CPEC означава развитие, но е и сложно предизвикателство. Над 33 милиарда долара от общата инвестиция по CPEC са насочени към енергийни проекти, включително въглищни, водни, вятърни и соларни източници.
Това е добавя 8000 MW към националната електрическа мрежа на Пакистан. И облекчава хроничните енергийни дефицити, които преди са коствали на страната 2–3% годишно.
Но ползите идват с тревоги за дълга.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Israr Ul Haq
Според Международния валутен фонд, около една трета от външния дълг на Пакистан, около 30 милиарда долара, е към Китай. Като голяма част обслужват CPEC. Но валутните резерви на Пакистан са 9 милиарда долара и това увеличава натискът по погасяването.
Трети фактор. Спорадичните индийско-пакистански сблъсъци сблъсъци предоставят на Пекин безценна реална среда за оценка и усъвършенстване на системите за наблюдение и дистанционна война.
Според брифинги на пакистанската армия, по повод последните сблъсъци в Кашмир, дроновете Wing Loong II и CH-4, оборудвани с AI-софтуер за разпознаване на цели и навигация, са извършили стотици полети по време на конфликта.
Китайският изтребител J 10-B Източник: WIKIMEDIA/By People's Liberation Army
Същевременно китайските радарни системи YLC-6 и съвременните KJ-500 AEW&C въздух–въздух контролни центрове, разположени като част от системата за сигурност на CPEC, регистрират над 10 000 работни към края на 2024-та.
Това предоставя обратна информация на производителите, за ефективността при обработката на сигнали и противодействие на смущения.
Заключение
С разрастване на Китайско-пакистанския икономически коридор се променя не само физическата свързаност в региона, но и стратегическият баланс.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Bilawal Arbab
За Китай СРЕС е директен достъп до Арабско море. За Пакистан е икономически тласък и геополитическо израстване.
Но за останалите регионални и глобални сили коридорът е ясно напомняне, че инфраструктурните проекти често носят скрити политически интереси. Което е материализация на стратегическо влияние.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Wu Hao
Добави коментар