(Не)удобната нагласа към живота на Депардийо

Депардийо си остава дивак на крайностите.

Не се страхува от нищо, освен от човешката глупост. Избягва я, а когато „тя“ е до него, просто си стои и й се усмихва. Какъв ли глупав филм се е въртял в главата му през 2013 година, когато с любов приема руското гражданство, прегръща дребничкия Путин и възкликва, че в Русия цари „велика демокрация“.  „Сдуших се“ с Путин веднага щом се запознахме. Мисля, че то стана, защото и двамата сме могли да свършим като непрокопсаници. Струва ми се, че той хареса у мен хулиганския ми нрав, това, че мога да пикая в самолет, да ударя с глава някой папарак или да ме намерят мъртво пиян на тротоара. От разговорите си с него разбрах, че и той е изплувал от нищото и когато бил на петнайсет, никой не е давал пукната пара за него, също както и за мен.“ През същата онази 2013 година, с руски паспорт в ръка, Депардийо гласно заявява: „Много харесвам този мъж. Той е много мощен политически ум. Той има политическа мъдрост“ и добавя, че според него руският президент олицетворява сложния и завладяващ характер на руската нация. Десетина години по-късно любимото ни превъплъщение на Обеликс се изправя и произнася следните думи: „За мен нищо не се е променило. Аз все още съм руснак. Обичам руската култура. Ако обичам дадена страна, то е заради нейната култура. Но предпочитам да избягвам да говоря по темата, защото никой не е в състояние да каже нещо наистина разумно по въпроса! Никой! Войната винаги е „безумие“. Малко по-късно в изявление за АФП Депардийо заявява: „Руският народ не е отговорен за безумните, неприемливи действия на водачите си като Владимир Путин… „Русия и Украйна винаги са били братски държави. Аз съм против тази братоубийствена война. Казвам: Спрете оръжията и преговаряйте!“

Снимка: ЕПА/БГНЕС/SEBASTIEN NOGIER         

Да си припомним кой всъщност е Жерар Депардийо, тази непредсказуема, противоречива, дива и на моменти необикновено нежна личност.       

Първата хапка живот на Депардийо никак не е вкусна. Тя е черна като въглен и горчи. Без пукнат грош в джоба, на 15 години, Жерар започва да търгува с американски ризи и уиски и да краде бензин от военната база на НАТО. „Никога не съм крал от бедните. Винаги само от богатите“,  споделя той. Още тогава му предричат бъдещето на гангстер. Твърди, че е копие на баща си – тенекеджия, който работи за Тур дьо Франс и не може нито да чете, нито да пише. Майката е постоянно бременна. С една дума – семейство, в което хората понякога крещят, но никога не си говорят. „Не обичам Франция от моето детство. Майка ми ме изпращаше в конската месарница. Редях се на опашка, забил поглед в обувките си, а продавачът извикваше пред всички: „Да кажеш на баща ти да дойде да ми плати! Да не разказвам за срама, за унижението, за презрението на хората, които се извръщаха от мен.“  Боксът се вписва идеално в тази сценография. Жерар не се вълнува от това колко силно може да удари, а колко силно може да бъде ударен, за да продължи напред. Изпитва обичайната сценична треска преди да се появи на ринга пред публиката и оргазмът на прожекторите сякаш го тласка към театъра. Един ден, прекарвайки деня си в шляене по улиците, среща приятеля си Мишел, който му предлага да го отведе в Париж. Защо не? Депардийо така или иначе вече е „черна овца“.  „Бях с дълга мазна коса, огромни кожени ботуши с косъм отвън и почти никога не се къпех“ – спомня си той. В Париж пристига с празни джобове. Лишен от задръжки и всякакво чувство за свещеното актьорско майсторство. Без изобщо да е стъпвал в театър Депардийо записва курс по актьорско майсторство при Шарл Дюлен. „Влизах наперено без да плащам и никой нищо не ме питаше“, разказва Жерар. Френският литературен език е неразбираем за него. Първото му появяване на театралната сцена е своеобразен изпит, съпроводен с 10-минутен смях. Първата му реплика: „Ела, седни до мен“, свършва печално. Казва думите, удря стола и го чупи на парчета. За Жерар това е началото на края: „Струваше ми се, че светът ми рухна заедно със стола“ . Това, което най-напред трябва да направи, е да се научи да говори добър, а не уличен френски език. Взима първите уроци при някакъв парализиран алжирец. С шеметна скорост учи гръцки трагедии и пасажи от Библията. Зад него остава животът – ръбест и черен. „Днес младите актьори идват без да са преживели нищо. Смятат, че две-три дози кока и няколко оргии са достатъчен опит за придобиване на познанието“, казва Депардийо.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/ANDREI STASEVICH POOL

Атеист по рождение, Жерар смята, че може да се пробва във всяка религия. В продължение на две години изповядва исляма и се моли пет пъти на ден в парижката джамия Жофроа Сент-Илер. „Джамията за мен беше нещо като колеж“, спомня си той. Молитвите определят дневния му график. Учат го на самодисциплина. Но, за кратко. Загърбва Аллах и продължава живота по стария си график, добавяйки към него още една графа – жените. Те са много и различни, нямат нищо общо помежду си. Първата му любов е Елизабет. Тя се среща с интелектуалци, а той е селянин, който влиза през задния вход в театъра, за да не плаща. Те обаче се женят, имат две деца - Гийом и Жюли.  „В началото, когато се влюби, човек се държи глупаво, да вземем за пример Сирано дьо Бержерак, граф Дьо Гиш, Кристиан дьо Новилет….“.  Жерар напуска Елизабет, страда, за да усети колко велико е това чувство. А може би не знае как се обича? В едно интервю признава, че жените никога не са му залагали капани, а всеки път сам е попадал в собствените си примки. А може би предпочита женски приятелства на дълги разстояния? Необременен от познания, той се сближава с Маргьорит Дюрас. Често се отбива при нея, за да премести някой шкаф или да поправи скърцащата й врата. „ Караш ме да се страхувам, щом се доближиш до мен“, казва Дюрас при първата им среща. Така се запознават. Избира го за ролята на търговски пътник, който продава перални във филма й „Натали Гранже“. Дюрас и Депардийо принадлежат на два различни свята. Липсата на образование у Депардийо улеснява контакта им. За него тя е просто Марготон, а не елитарна интелектуалка. За нея той е необразован дивак, който не знае нищо за литературата, за политическите й възгледи, за Съпротивата, за връзката й с Митеран. „Нямах никаква литературна култура, но започнах да чета книгите на Дюрас. Маргьорит харесваше наивността ми“, спомня си Жерар. Тя му предлага да правят заедно бизнес – да купуват тавански стаи и да ги дават под наем. Според Дюрас в Париж има много новодошли, от които може да се печели. Идеален бизнес план, който не вижда бял свят. Другата приятелска женска връзка е Жан Моро. Той се отбива при нея, за да се посъветва или да вечеря в дома й с чудовищата на френското и чуждото кино. С нея го свързва филмът „Валсиращите“, неговият истински старт в киното, култова кинотворба за поколението от 70-те. Депардийо не получава веднага ролята. Един от продуцентите твърди: „Не давайте на Жерар тази роля, той ще прогони жените от киносалона“. Направил първата крачка в голямото кино, Жерар започва да живее на едро в сърцето на нощен Париж.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/CLEMENS BILAN

Днес той е на 75. Играл е в над 150 филма. Плаща около 2,5 милиона евро данъци на година. На екрана е пребиван, мачкан, продаван. Поне 50 пъти е умирал. Животът му е film noir.

„Инциденти с моята ямаха, операция на сърцето, погребах двама от психоаналитиците си. Синът ми Гийом почина. Животът е толкова крехък“.