Ерата на новите пари

Тектоничните плочи на световната финансова система се разместват. И вековното господство на щатския долар вече не може да се приема за даденост.

Това не е само позиция на президента на Европейската централна банка Кристин Лагард, но и на водещи фигури в световните финанси, като Лари Финк от "BlackRock" и Джейми Даймън от "JPMorgan".

WIKIMEDIA/Donkey Hotey

Промяната води до все по-ясно очертаващо се разделение в паричната система.

От една страна стои централизираната, управлявана от държавата парадигма, въплътена в дигиталните валути на централните банки (CBDC) във Франкфурт и Пекин.

От другата е либералният, задвижван от частния сектор модел.

PIXABAY/Víctor González

Сблъсъкът между тези две концепции - едната стремяща се към контрол и стабилност, другата към гъвкавост и децентрализация - е отговор на едни и същи дълбоки системни напрежения.

И двете посоки водят към бъдеще, в което традиционната роля на банките, като свободни създатели на пари – нещо, което започва още през Ренесанса - ще бъде сериозно ограничена.

WIKIMEDIA/European Parliament

Лагард говори за бъдеще, в което Европа укрепва своя паричен суверенитет и постепенно се освобождава от доминацията на долара като валута. А тя, както цинично отбелязва някогашният финансов министър на Никсън, Джон Конъли, е:

Наша валута, но ваш проблем.

Джон Конъли WIKIMEDIA

Но стремежът на еврозоната към по-голяма независимост се сблъсква с едно ново и все още неизяснено предизвикателство - възникването на глобална система от частни дигитални валути, подкрепяни и регулирани от Съединените щати.

Защо ни е важно?

По-голямата част от съществуващите пари в обращение всъщност произхожда от частни банки, които ги създават чрез отпускане на кредити. Те се обезпечават от много малък обем публични средства, като кеш и резерви. И се емитират от централната банка.

PIXABAY/Karabo Spain

Тази двупластова структура функционира благодарение на доверието, че търговските банки, при нужда, могат да обменят своите частни парични ангажименти, в напълно ликвидните средства на централната банка.

И така да запазят така т.нар. "парично единство".

PIXABAY/Sandra Gabriel

В САЩ обаче законът GENIUS, приет през юни, създава нова регулаторна рамка. Тя позволява на частния сектор да емитира дигитални долари чрез блокчейн технологии, обезпечени с публични средства.

"Гениалното" нововъведение има за цел да засили глобалното търсене на долара, насочвайки офшорната ликвидност обратно към САЩ. Идеята е така да се укрепи пазара на американски държавни облигации.

ЕПАБ/ГНЕС/Chris Cleponis

Но това на практика изгражда нова финансова система, която може да заобиколи паричния суверенитет на други държави и да подсили глобалната доминация на долара.

В Европа също се води борба за бъдещето на дигиталните пари, но с различен подход, от този зад океана.

WIKIMEDIA Thomas Wolf 250714

ЕЦБ залага на дигиталното евро като публична алтернатива. Целта е да се намали зависимостта от американските платежни системи и да се подсили финансовия суверенитет на съюза.

Макар някои централни банки да се дърпат от идеята за дигитални валути, еврозоната разглежда проекта като геополитически инструмент и потенциална защита при банкови или политически кризи.

PIXABAY/Ruben

Но, докато Европа и САЩ чертаят различни пътища, Китай вече е няколко крачки напред.

Дигиталният юан е в напреднала фаза на внедряване и се използва експериментално в множество китайски градове. Дори и при трансгранични плащания.

Подкрепен от амбицията за дедоларизация, дигиталният юан модернизира вътрешната финансова инфраструктура и прокарва алтернатива на съществуващата доларова хегемония.

PIXABAY Maximilian Ihm

Така Китай се позиционира като технологичен лидер. Но и като архитект на бъдещата парична многополюсност. Което всъщност е дългосрочната геоикономическа стратегия на Пекин.

В същото време развиващите се страни се оказват арена на най-силните експерименти.

В Африка и Латинска Америка криптовалутите и мобилните разплащания вече запълват вакуума, оставен от недостъпните или недобре функциониращи банкови системи. 

PIXABAY Jose Carlos Gutierrez Paez

Сблъсъкът между публични и частни дигитални пари придобива най-реални измерения, като ежедневен житейски избор.

Между стабилност и иновация, между държавна подкрепа и технологична ефективност.

Финансовата карта на света вече не може да бъде описана с едноцветен маркер. Тя се разгръща като многопластова мрежа от конкуриращи се валутни екосистеми. Някои от тях са регулирани и централизирани, други са децентрализирани и гъвкави.

PIXABAY/Mario Aranda

И това което предстои, е не толкова смяна на хегемона, в лицето на долара, колкото структурна трансформация на самата идея за парите.

В тази нова ера на парична фрагментация, способността на една валута да се наложи ще зависи, разбира се, от икономическата мощ на издаващата я страна. Но и от нещо далеч по-неуловимо – доверието на глобалната публика.

А тя вече разполага с безпрецедентен избор.

WIKIMEDIA/Someone Not Awful