Всяка епоха ражда харизматични водачи с идеи за промяна. Но зад тях стои множеството – обикновените хора. Те живеят в сянката на историята и предимно се борят за оцеляване. Малкият човек не е просто понятие-щампа. Той е незабележим, но чрез своя труд, ценности и преживявания гради обществото.
Затова и неговата съдба не е без значение…
Promotional poster на "Guardian The Lonely and Great God"
Година след като Южна Корея беше разтърсена от протести и политическо недоверие, страната изглежда външно стабилна. Президентът описа кризата като изпитание за националната устойчивост и похвали гражданите, че са преодолели "безпрецедентното предизвикателство".
По време на кризата правителството и традиционните медии изградиха наратив, който акцентираше върху реда и единството. Телевизионните репортажи, пресконференции и официалните изявления постоянно говореха за способността на институциите да запазят контрол и представяха гражданите като главни герои в разказа за националната сила.
Promotional poster на "Flower of Evil"
Фрази като "успешно защитихме демокрацията" или "Южна Корея е обединена" се повтаряха многократно и създаваха символична рамка, предназначена да успокои разгневените маси. Същевременно този дискурс неявно очертаваше границите на допустимото и неприемливото поведение.
За малкия човек в Южна Корея това по-скоро създаде усещане за натиск и хаос. Семейства и общности непрестанно следяха новинарските цикли, опитвайки се да разшифроват как официалният наратив ще се отрази на собствения им живот.
Promotional poster на "Gooreumi Geurin Dalbit"
Реториката за "устойчивост на нацията" звучеше успокояващо на теория, но подчертаваше и зависимостта на гражданите от институционалната власт.
Социалните медии изиграха решаваща роля в оформянето на общественото възприятие. В платформи като Twitter, Naver и KakaoTalk гражданите тълкуваха, критикуваха и понякога оспорваха "официалната версия".
Promotional poster на "Neodo Inganini"
Тези конкуриращи се дискурси създадоха паралелна информационна среда. Тя доказа, че властта може да се упражнява и чрез езика на споделените интерпретации.
На този фон не е за подценяване и влиянието на корейските ТВ драми, които заливат международния пазар, но са и също толкова обсебващо популярни у дома. Връзката между фикцията и реалността се проявява в начина, по който се конструират страхът и надеждата.
Promotional poster на "Oh My Ghost"
Драмите показват моменти на криза, в които героите са поставени в почти безизходни ситуации, но намират решения чрез наблюдение, проницателност и лични стратегии.
Южнокорейските граждани, попадайки в реална политическа криза, възприемат подобни ситуации с известна степен на подготовка. Те са "социално обучени" да анализират публичните изявления, да идентифицират слабостите в системата и да търсят възможности за адаптация.
Promotional poster на "Reply 1988"
По този начин художествената култура формира колективна компетентност в разчитането на властта и институционалния дискурс.
В крайна сметка кризата показа, че властта се упражнява чрез законодателство и изпълнителни заповеди, но и чрез разказите. Така обикновените южнокорейци се оказаха приклещени между преживяваната реалност и формалната власт.
В момента страната е още по-фрагментирана, отколкото преди опита за обявяване на военно положение преди година. Независимо от трактовката на политическото ръководство за "единство на нацията".
Promotional poster на "The Fiery Priest"
Част от средната класа приема кризата като аргумент в полза на по-силни институции и по-строги правила, което я сближава с дискурса на елитите. Но това е заради страха от нестабилност, не друго.
На структурно ниво кризата катализира процес, който зрее от години в южнокорейското общество. Докато традиционният корейски модел разчита на социална дисциплина, образователна мобилизация и икономически оптимизъм, посткризисната среда създаде политическа рационалност.
Тя се основава на управление чрез страх, нестабилност и постоянна реактивност.
Promotional poster на "Signal"
Гражданите са в позицията на "самоуправляващи се субекти", които търсят индивидуални стратегии за защита в условията на системна непредвидимост. Държавата вече не се възприема като гаранция за сигурност, а като катализатор на проблеми, които трябва да бъдат интерпретирани, неутрализирани или поне избегнати.
Точно тази промяна превръща фрагментацията от временно следствие от конкретна криза в трайно състояние на обществото.
Promotional poster на "It's Okay to Not Be Okay"
Добави коментар