Европейските граждани на света 

Всяка епоха ражда харизматични водачи с идеи за промяна. Но зад тях стои множеството. Обикновените хора. Те живеят в сянката на историята. И предимно се борят за оцеляване. Малкият човек не е просто понятие-щампа. Той е незабележим, но чрез своя труд, ценности и преживявания гради обществото.

Затова и неговата съдба не е без значение.

PIXABAY/Jordi Blasco

Младите хора не се чувстват обвързани с Европейския съюз. И с основание.

Институционалната му структура, изградена отгоре надолу и често откъсната от ежедневието на гражданите, се нуждае от спешно обновяване.

Миналата година бившият италиански премиер Марио Драги представи своята дългоочаквана визия за възраждане на европейската икономика. Докладът му получи одобрение. Но беше ясно напомняне, че самодоволството на ЕС е несъвместимо с икономическата реалност.

ЕПА/БГНЕС/Paulo Novais

Според Драги, ЕС трябва да увеличи публичните инвестиции с 800 милиарда евро годишно, ако иска да излезе от десетилетията на стагнация и да избегне "бавен и мъчителен" упадък.

Но в този иначе амбициозен план липсваше едно ключово звено  - демокрацията.

В документът от почти 400 страници терминът се среща само 3 пъти. Докато "интеграция" се споменава 96, а "защита" – цели 391.

PIXABAY/Alfredo Islas

Макар и фокусиран върху конкурентоспособността, докладът пропуска същественото. Без по-силна връзка с гражданите, бъдещата интеграция ще остане трудно постижима. Колкото и необходима да е, за по-ефективна (финансово) и устойчива (военно) Европа,

Старият метод за вземане на решения, на който разчиташе цяло поколение европейски лидери, очевидно е остарял. Нуждаем се от бърза реформа на ЕС.

Но подходът "От горе надолу" вече не е подходящ.

ЕПА/БГНЕС/Daniel Dal Zennaro

И не по-малко тревожно е, че според скорошно проучване на френската социологическа компания, Cluster17, процентът еропейци, които казват, че ЕС не е демократичен, а бюрократичен и несвързан, е по-високи сред младите.

Изненадващо или не, в сравнение с родителите си, младите хора се идентифицират по-слабо с Европа. И по-скоро се определят като "граждани на света".

PIXABAY/Silviu on the street

Без формиран европейски демос - общо чувство за принадлежност и политическа общност - ще бъде трудно да се реализират проекти като обща европейска армия, ако това се окаже бъдещето за сигурността.

Тази криза на идентичността отчасти идва от самото естество на ЕС.

ЕПА/БГНЕС/Olivier Matthys

Изграден като технократична система – от горе надолу - Съюзът никога не е бил замислян като национална държава, със споделена митология или културни ценности. За разлика от националните идентичности, които често се коренят в общ език, история и символи, европейската идентичност е лишена от емоционална дълбочина.

Докато по-възрастните поколения могат да възприемат ЕС като проект за мир, роден след война и възстановяване, много млади европейци го виждат като отдалечена бюрократична система.

PIXABAY/Jose Antonio Alba

Тя регулира граници и пазари, но не създава чувство за принадлежност.

Допълнителен фактор е, че съвременният малък човек е дигитален номад. Животът му се разгръща в транснационални пространства.

Следва американската попкултура, протестира за климатична справедливост редом с глобалната Грета Тунберг и учи в TikTok корейски, испански или японски, преди изобщо да се сблъска с френския или немския.

PIXABAY/Mircea Iancu

Социалните мрежи създават общности, които не са свързани с място, а със споделени каузи и интереси. Идентичността в този контекст вече не е ограничена от гражданство или дори от континент.

Тя е флуидна и глобална.

В същото време ЕС изобщо не владее езика на младите.

WIKIMEDIA/Zachcarrier

Макар че инициативи като "Еразъм+" или "Европейският корпус за солидарност" предлагат възможности за трансгранична мобилност, те често се възприемат като привилегии за избрани, а не като права за всички.

Много млади хора от селски райони, икономически изостанали региони или неблагоприятни социални среди нямат достъп до тези програми. За тях "Европа" си остава дума в паспорта, а не преживян опит.

И тази откъснатост носи политически последици.

ЕПА/БГНЕС/Enric Fonctuberta

Едно поколение, което няма усещане за корени или глобална ориентация, е по-малко склонно да се ангажира с европейските институции, да гласува на избори за Евро парламент или да очаква промяна отвътре.

В същото време, ерозията на европейската идентичност оставя вакуум, който бързо и много успешно се запълва от всякакви вариации на национализма, които предлагат илюзия за принадлежност.

В свят, който изглежда изгубен.

PIXABAY/Álvaro Ponce

Това напрежение между хиперглобализъм и реакционен национализъм поставя младите хора в търсене на език и идентичност, които да са едновременно смислни и приобщаващи.

Но фактът, че младите се чувстват повече като "граждани на света", не е провал, а предизвикателство и възможност.

Той сигнализира, че Европа вече  трябва да се преосмисли не само икономически, а и като пространство на споделени ценности и колективно въображение.

ЕПА/БГНЕС/Teresa Suarez

Европа, която иска да си върне младите, трябва да предложи нещо повече от пазарно управление. Тя има нужда от цел, визия и солидарност, които да надхвърлят границите, без да ги заличават.

В този смисъл – европейската криза на идентичността може да се окаже повратен момент.