Това е неписан закон в света на футбола, който важи от десетилетия. Там, където емоцията се преплита с лоялността, а клубните цветове са нещо повече от обикновени фланелки, всяка промяна на отбора може да означава промяна на съдбата ти.
В този спорт любовта на феновете е силна, но е и крехка – и веднъж предадена, рядко се възстановява. Испанската легенда Шаби Алонсо обаче е прекрасен пример как може да печелиш уважение навсякъде, дори когато сменяш отбори.
WIKIMEDIA
Всестранно развит футболист със завидна кариера, той започва като млад и обещаващ играч на "Ливърпул". След триумфа му с червените в Шампионската лига през 2005 г. той се мести последователно в "Реал Мадрид", а след това и в "Байерн Мюнхен".
Въпреки смяната на фланелките нито един от феновете на тези отбори не го намрази. Напротив – навсякъде ставаше любимец на публиката.
WIKIMEDIA
Това показва, че не всяка промяна на клуб е предателство. Играчи, които се преместват заради кариера, титли или пари, постъпват прагматично и чисто професионално. И това се приема за съвсем нормално.
В крайна сметка футболната кариера е кратка – десетина, най-много петнадесет години, затова всеки търси най-добрите опции за себе си.
WIKIMEDIA
Предателство ли е обаче да се преместиш от отбора, който те е направил звезда, в прекия му съперник? Това е казус, който винаги разпалва страстите.
За феновете отговорът е категоричен – да, това е нож в гърба, това е предателство. Всеки подобен ход привлича омраза. И това е разбираемо. Тук вече не говорим за обикновена смяна на работното място, а за нарушаване на табу – лоялността към клуба, който ти е дал всичко.
WIKIMEDIA
Един от ярките примери е Майкъл Оуен, носител на "Златната топка" с "Ливърпул" през 2001 г., който допусна адската грешка да премине в "Манчестър Юнайтед".
Така от юноша на мърсисайдци и техен любим играч, той се превърна в най-мразения човек в града. Оуен сякаш нарисува мишена на гърба си. А можеше да е като великия Кени Далглиш и името му да краси някоя от трибуните на "Анфийлд".
Всичко, което бе постигнал като символ на "Ливърпул", се изпари в момента, в който облече червената фланелка на "Юнайтед".
WIKIMEDIA
Подобен е случаят и с Луиш Фиго – легенда на "Барселона" и техен безспорен лидер. Той предаде каталунската кауза и премина в "Реал Мадрид". Така любимецът на феновете се превърна във враг номер 1 – на мачовете помежду им беше замерян с предмети, дори с отрязана свинска глава.
Тези сцени останаха в историята като символ на предателството във футбола.
WIKIMEDIA
Фиго можеше да бъде част от историята на "Барса" завинаги – като Диего Марадона в "Наполи", със стадион на свое име. Но не – той се превърна в синоним на предател. И макар да спечели титли с "Реал", любовта на феновете на "Камп Ноу" се превърна в омраза, която никога няма да изчезне.
Границата между любовта и омразата в спорта е съвсем тънка.
И макар всички да си даваме сметка, че спортистът, особено във футбола, е наемник, който се грижи за професионалното си развитие и избира най-доброто решение за относително кратката си кариера, има ходове, които никой фен не приема леко.
PIXABAY Manfred Loell
От "Юнайтед" в "Ливърпул" или обратното, от "Реал" в "Барса", от "Тотнъм" в "Арсенал" или пък от "Интер" в "Милан" – прошка не е имало и никога няма да има.
Когато си се клел в една емблема, когато си носил капитанската лента, когато си казвал, че "този клуб е твоят дом", трябва много внимателно да обмислиш дали и с какво го сменяш.
Във футбола има нещо, което парите никога няма да могат да купят – уважението на феновете. Ако веднъж го изгубиш, надали ше го върнеш. Защото славата е преходна, но феновете са предани и омразта им е вечна.
PIXABAY Gerd Altman
Добави коментар