За българите в македонската конституция

Всеки индивид развива идентичността си чрез принадлежност към различни групи. Съзнателното чувство за нейното притежание се основава на схващането, което човек има за самия  себе си и за връзките, които е изградил с външния свят.

„Вашата идентичност ще бъде абсолютно запазена. Хората имат няколко идентичности – вие няма да сте по-малко от това, което сте, само защото ще станете член на ЕС. Много е важно да се подчертае това. В бъдеще е необходимо да изпълните задълженията, които сте поели“ – думи на върховния представител на ЕС по външните работи и политика на сигурност Жозеп Борел на съвместна пресконференция с Димитър Ковачевски по време на визитата му в Република Северна Македония заедно с еврокомисаря по разширяването Оливер Вархеи.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Georgi Licovski

След края на пресконференцията става ясно, че Северна Македония поема ангажимент пред Европейския съюз да промени Конституцията си и да включи в нея ,,граждани, които са част от други националности, като българите“.

Това се случва ден след като неизвестни лица проникват в сградата на Културно-информационния център на България в Скопие. При инцидента са нанесени материални щети. По време на среща с посланика на Република Северна Македония директорът на дирекция „Югоизточна Европа“ Ваня Андреева подчертава, че престъплението се случва в условията на продължаваща антибългарска кампания в Република Северна Македония, включително серия от нападения срещу  организации на местните българи, за които все още няма ефективно правораздаване и наказания.

Дали идентичността на Република Северна Македония ще бъде застрашена от включването на българите в Конституцията си е спорен въпрос.

Преди всичко обаче идентичността на индивида се формира  от историческото му минало. Във всеки случай тази поредна ескалация на тенденцията от проблеми и атаки срещу българските институции показва, че македонската страна все още не е морално узряла за подобна крачка, но и че може би точно заради това истински се нуждае от подобна промяна в Конституцията. Ефективното правораздаване  трябва да се стреми към това да не бъде допуснато запазване на усещане за безнаказаност на извършителите на подобни прояви, защото това оказва влияние и върху цялостния обществен наратив.

Защо ни е важно

Времевият период между акта на агресия и дипломатическото решение е твърде малък, за да може да се приеме, че случващото се е затопляне на българо-македонските отношения. Но всички индикации сочат, че определени крайни ктъгове в Македония са далеч от  Европа в съзнанието си. Прекалено много години са били подлагани на съзнателно насочване в посока на омраза към България. И членството в ЕС е важно именно заради това. То е по-съществено от локалните конфликти, "утвърдени" от грешно написаните учебници по история. В Македония, разбира се. Така че правенето на компромиси се превръща в съществена част от играта на балканска дипломация. Следва да наблюдаваме дали зачитането на българите ще остане упоменато единствено в Конституцията или ще бъде предприета промяна в отношението към тях и в действителността.