Да кажа, че просто харесвам писането на Бохумил Храбал, би било крайно недостатъчно. Храбал (1914-1997) не просто изпъква сред множеството представители на централноевропейската литература, той е признат за класик още приживе в родната Чехия. И въпреки всички дисидентски прояви и полемики около личността му, получава редица национални и международни награди.
Защото е изключителен!
И като казвам „изключителен“, имам предвид неговото писателско качество, превърнато едва ли не в запазена марка – а именно умението му да опоетизира живота във всичките му всекидневни детайли, дори ужасните, да открива смисъл и повод за чудо в уж незначителни парченца от битието. Делничното при Храбал става някак магично, а посредством конкретни човешки истории – на хора без никакви претенции за герои – успяваме да „прочетем“ и цялата комплексна, дори жестока епоха, да я усетим някак интимно през малките наративи в неговото писане.
Ако вече сте чели „Строго охранявани влакове“ (или поне сте гледали филма на Иржи Менцел) и ако сте въздишали с глас, прелиствайки „Прекалено шумна самота“, то със сигурност знаете каква магия на всекидневието и колко спотаена в езика нежност може да очаквате от този писател. Едно от мощните оръжия на Храбал е именно способността му да пресъздава драматични събития без… драма!
А вече на българския пазар е и романът му Vita Nuova, издаден у нас от Colibri, в който абсолютно ще откриете точно онзи Храбал, за когото ви говоря досега. Vita Nuova е втората книга от автобиографичната трилогия на писателя, която включва още „Сватби в къщата“ и „Пролуки“, и, забележете, в тази трилогия той разказва живота си през погледа на своята съпруга, Пипси. Спомням си колко бях впечатлена от този подход, още докато четях навремето „Сватби в къщата“, а сега литературният купон продължава!
Романът Vita Nuova е написан без точки и запетаи, сякаш попадате в един абсолютен поток на съзнанието, както и в лудия бохемски живот на Храбал през 50-те години на миналия век.
Ако познавате добре творчеството на този писател, във Vita Nuova ще усетите нещо ново, нещо старо и нещо незабравимо, като в същото време за пореден път става ясно, че Храбал е абсолютен цар на интертекстуалния подход – включително, когато се заиграва със самия себе си. Такъв, какъвто е в други свои произведения...
В крайна сметка, дори и да не сте го чели досега, никога не е късно да се влюбите в Бохумил Храбал!
Добави коментар