Сага по пакистански

Отправяйки поглед от Запад на Изток, понякога трудно можем да съзрем в далечината сякаш пропадналия в пропаст Пакистан. Дом на едни от най-древните цивилизации, днес ислямската държава е опустошавана от наводнения, бързорастяща инфлация и чести терористични атаки, идващи от Афганистан.

Всичко това се случва в условия на политическа нестабилност, породена от широко разпространените практики на насилие и корупция. Икономиката се крепи на очакването на поредната спасителна програма на Международния валутен фонд, 22-рата за страната, откакто е обявена за независима през 1947 година.

Пакистанската интрига се заплита, когато в историята се намесва бившият пакистански премиер Имран Хан.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Rahat Dar

Не всеки политически лидер може да се похвали с това, че е бил прострелян три пъти в крака. През месец ноември миналата година въоръжен мъж открива огън по 70-годишния Хан по време на митинг. Въпреки че религиозният фанатик, извършил нападението, бива задържан, жертвата продължава да търси истинските отговорници за случилото се. Обвинява редица свои политически опоненти, че всъщност те дърпат конците.

Сред тях са: действащият премиер Мохамед Шахбаз Шариф ( брат на дългогодишния враг на Хан, бившия премиер Наваз Шариф), министърът на вътрешните работи Рана Санаулах и генерал-майорът от разузнаването Фейсал Насър. Разбира се, всички те отричат. Това само кара изгарящото чувство за несправедливост да се засилва в членовете на партията на Хан – Pakistan Tehreek - e – Insaf (PTI), и да ги подтикне да влязат в конфликт с органите на реда по време на ескалиращи улични битки.

Имран Хан многократно сигнализира, че икономиката изпада в застой и че в настоящия момент показателите са достигнали своите най-лоши равнища в цялата история на страната. Отблъснат от Запада, Хан нарича автократичния турски президент Реджеп Тайип Ердоган свой „брат“, посещава руския президент Владимир Путин в навечерието на инвазията в Украйна, отбелязвайки, че е силно развълнуван от случващото се.

Бившият премиер на Пакистан също така многократно обявява лидера на „Ал-Кайда“ Осама бин Ладен за “мъченик“ и подкрепя действията на Пекин спрямо мюсюлманското малцинство уйгури. Обсебен е и от факта, че американският президент Джо Байдън не се е свързал с него, след като е встъпил в длъжност.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Shahzaib Akber

Изминава почти година, откакто правителството на Имран Хан губи вот на доверие в  парламента.  Почти веднага, след като бива отстранен, той и партията му Pakistan Tehreek - e – Insaf започват национална кампания с искане за незабавни общи избори. Новото правителство обаче многократно го отхвърля. Политическият лидер обявява този акт за противоконституционен. Затова, за да окаже допълнителен натиск върху правителството, той организира разпускането на събранията на две от провинциите, които са под контрол на неговата партия.

Тези действия са предприети, тъй като в Пакистан традиционно се провеждат едновременно национални и провинциални избори. Разпускането на събранията в две от провинциите би принудило правителството да свика предсрочни избори. Но целта не е постигната. Създава се конституционна криза, в която се намесва дори Върховният съд. Според Конституцията на Пакистан избори трябва да се проведат в рамките на 90 дни след разпускането на редовното правителство.

Избирателната комисия на Пакистан първоначално решава датата да бъде 30 април, а след това я измества за месец октомври. Това принуждава Pakistan Tehreek - e – Insaf да се обърне към Върховния съд, което в крайна сметка води до взимането на решението предсрочните избори да се проведат в провинция Пенджаб на 14 май. С празнично настроение поддръжниците на Pakistan Tehreek - e – Insaf определят взетото решене като историческо. Същевременно, случващото се разгневи действащото правителство.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Shahzaib Akber

Защо ни е важно?

Парче от Южна Азия, разстилащо се от Арабския залив до хималайските висини, Пакистан винаги е бил страна, която не подлежи на сравнение. Показателно за нейното нестабилно положение е, че от десетилетия най-популярният й политик стои барикадиран у дома, защото животът му е застрашен.

Това е най-голямата ислямска държава в света, която през преобладаващата част от своята история, бива управлявана от мъже в маслиненозелени униформи, които и до днес продължават да оказват влияние на властта.

Получил образованието си на Запад, Имран Хан е способен на голяма идеологическа гъвкавост, стигаща дори и до компромиси спрямо неговите опоненти. Зад това този път не стои само желанието за добиране до власт, но и за воденето на една лична битка срещу несправедливостта.