Решението на либералния европейски пазар

В последния възможен момент, но все пак навреме, за да бъде прието, беше взето решение за удължаване на безмитния внос от Украйна с още една година.

Европейските държави се съгласиха търговските облекчения да продължат до 5 юни 2024 година в последния възможен ден от поставения срок за потвърждаване на регламента, за да може той да бъде гласуван по време на майската сесия на Европейския парламент и това да му позволи да влезе в сила без да се налага прекъсване на настоящия търговски режим.

Сключена беше и сделка с пет от държавите. Противопоставянето на България и на още четири държави – Полша, Румъния, Унгария и Словакия, на насищането на пазарите в Източна Европа с вносни храни накара Европейската комисия да успокои тревогите им, като им обещае да забрани до 5 юни вноса на украинска пшеница, царевица, рапица и слънчогледово семе. Към това се прибавя и предоставянето на 156 млн. евро за компенсации на ощетените земеделци.

Снимка: БГНЕС/Люба Филипова

Въпреки частичния успех страните са имали желанието ЕК да добави още осем стоки, сред които са мед, захар и пилешко месо.

В замяна на обещаното държавите се съгласяват да пропускат транзита на всички украински стоки, дори и на тези, на които е наложена забрана. Според еврокомисаря по търговията Домбровскис Комисията е постигнала ,,принципно споразумение“ с петте страни „за съобразяване с на опасенията както на фермерите в съседните страни, така и на Украйна“.

Урсула фон дер Лайен, председател на Европейската комисия, смята, че сделката ,,запазва както експортния капацитет на Украйна, така че тя да продължи да изхранва света, така и поминъка на нашите фермери“.

Към момента България вече е получила 16,74 млн. евро като компенсация за ощетяването на земеделския сектор.

Снимка: БГНЕС/МЗм

Защо ни е важно?

Образът на фермера се превърна в нещо емблематично за началото на войната. Тогава земеделските производители бяха приемани като герои, които оставаха да обработват нивите си въпреки бомбардировките. Неспособността им да превозват реколтата в чужбина поради блокажа, наложен от Владимир Путин, подтикна Европа да се консолидира и да отвори вътрешните си пазари. Първоначално това беше правилното решение, но тогава то се основаваше на грешното заключение, че конфликтът ще приключи скоро.

Потърпевши се оказаха източноевропейските нации, които също винаги са били нетен износител на зърно. Това породи много провокации към вътрешната политика на Съюза, но и помогна за разработването на нови механизми за справяне в кризисни ситуации.

Предприетите мерки обаче сякаш все още не са достатъчни. Засега Европейският съюз изглежда парализиран от криза, която никой не е очаквал. Значимостта на пшеницата и зърното стана съизмерима с тази на танковете и ракетите. Това, което ги различава е, че още преди войната селскостопанската продукция беше съществен източник на приходи за Украйна, заемайки 10% от нейната икономиката. Унищожаването на повечето сектори в страната все повече увеличава значимостта на украинския износ.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Mikhael Klimentyev

Ако ЕС затвори напълно своите пазари за вноса от Украйна, цените  на стоките ще паднат драстично, което ще остави земеделието й на милостта на зърнения коридор. Това би дало ясен знак на Путин, че е получил така желаното надмощие в конфликта.

Оптимално решение, което Брюксел може да си позволи е придвижването на украинското зърно да се осъществява по суша в запечатани контейнери, за да не се случва натрупване на едно място, в рамките на ЕС.

Независимо от предприемането на настоящите мерки цените в страните, решили да  възпрат украинските стоки, ще останат под натиск.

Осъществяването на транзита ще оскъпи процеса за самите държави поради липсата на мита. А това ще продължи поне до 2024 година.

Оказаната подкрепа на България ще помогне на страната да се възстанови, но все още остава въпросът с противоречивата държавна политика по темата за вида на оказваната помощ.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Stephanie Lecocq

Затова, макар и самият Европейски съюз все още да не е наясно с това какви мерки трябва да предприеме, за да удовлетвори желанията на всички страни, обстоятелството, че никоя от тях не може да вземе еднолично решение по Международния договор за сътрудничество, се явява като добър регулатор на процеси, които биха застрашили европейския пазар и украинската икономика.