Референдумите на Русия

Референдумът е основен инструмент за демократично участие на гражданите в политическия процес. Но как се провежда и какво представлява референдумът в и около Русия?

Държавата е с дълга история на авторитаризъм, както и с контролирано фасадна демокрация през последните десетилетия. В Руската федерация (РФ) убеждението, че в демократичните нации, където правителствата са отговорни пред гражданите си и има свобода, която допринася за просперитета и благоденствието, е подложено на сериозно съмнение и дори на пълно отрицание. Както сред управляващите, така и сред управляваните.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Stringer

При все често провежданите референдуми.

Всеизвестно е, че Кремъл манипулира не само референдумите, но и изборите, като в същото време потиска несъгласието. Последното осъществява с помощта на лоялните сили за сигурност и подчинената съдебна система, както и със силно контролираните медии. А когато руската армия нахлу в Украйна, властите в РФ още повече ограничиха правата и свободите на гражданите.

Очевидната цел е да се задуши всеки опозиционен глас.

Драстичен пример бе гласуването на референдума за присъединяване на Крим към РФ. Как може да се опише ситуация, в която руски войници са окупирали сградата на парламента, конфискуват телефони и прекъсват други комуникации? Като гаранция за безопасност на депутатите? Ето при такива обстоятелства е взето решението за референдум.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Stringer

Свидетели твърдят, че без задължителните за редовна армия опознавателни знаци, въоръжените "малки зелени човечета" на Путин са били навсякъде, където се е провеждало гласуване. В Киев бяха изненадани и опитваха да преговарят с Москва. Порошенко, предшественикът на днешния президент на Украйна,  впоследствие предположи, че е бил наивен в очакването си Кремъл да води смислени разговори. А Путин по-късно призна, че анексирането на Крим е било наредено седмици преди провеждането на референдума. Според него руските сили били разположени "за да помогнат на жителите да изразят мнението си". И това казано със сериозено изражение и тон.

Наблюдатели сигнализираха, че доклад, публикуван на уебсайта на Руският съвет за гражданско общество и права на човека, определил участието на гражданите с много по-малко от 50%, бил свален светкавично. Официалният резултат беше с твърде подозрителните 96,7% от гласовете за присъединяване на полуострова към Русия.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Stringer

Западът сравни присъединяването на Крим към Русия с "Аншлус Остерайх", т.е. с присъединяването на Австрия към нацистка Германия, предшествало Втората световна война. Кремъл от своя страна потърси приликата с по-близкия във времето косовски прецедент. Руската пропаганда вече го бе използвала като аргумент в оправданието си за нахлуването в Грузия през 2008 г.

Но къде в случая с Крим имаше доказателства или сигнали, че етническите руснаци са застрашени от Украйна и се нуждаят от международна спасителна мисия? Нима бе наложително, както при косовските албанци, за които имаше куп доклади за нарушения на правата им? Имаше и друго - конфликт със сърбите, военна намеса на Белград и убити хиляди мирни жители от албански произход; повече от половин милион прогонени от домовете си. Ето защо в Москва вкараха в реториката за Крим историята на полуострова, който бил колонизиран от руснаци по времето на Екатерина Велика.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Anatoly Maltsev

Международното право изобщо не притесняваше Кремъл, защото още тогава бе ясно, че одобрение (ако такова изобщо е съществувало) на местно мнозинство е недостатъчно за осъществяването на анекс на чужда територия.

Международната реакция бе вяла. Русия прецени Запада като слаб и примерът Косово отново се появи сред аргументите оправдаващи нахлуването в Украйна преди година. Бе очевидно, че Москва търси по-голяма глобална роля, признак за което бе по-ранната намеса в събитията в Сирия. Крим още повече насърчи Русия. Ограничените западни санкции за ролята на Русия в събитията в Донбас, както и при свалянето на малайзийския полет MH17 и нежеланието на американския президент Барак Обама да отговори военно на използването на химически оръжия от Башар Асад в Сирия, доведоха до усещането на Кремъл, че може да продължи.

Отново, след проведени в познатия стил референдуми, бяха анексирани четири територии от Украйна.

С присъединяването на Крим към Русия бе поставено началото на войната в Украйна. Изтеглянето на САЩ от Афганистан бе проява на слабост от страна на Запада и стана повод за повдигане на самочувствието на Путин. Ситуацията беше предопределена. 

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Sputnik

Неточната разузнавателна информация на руските служби за сигурност също бе част от предприетия опит за възстановяване на империята. Неочаквано силната украинска съпротива изненада руската армия и още през първите дни стана ясно, че предстои голямо геополитическо поражение на амбициите на Путин. Западът се обедини, въпреки нестихващата от години хибридна война, целяща разединението в свободния свят.

Днес този свят е убеден, че ако допусне дори частичен успех на Русия, то изолацията и санкциите няма да са достатъчни за решаване на проблема. Нови територии за Русия ще са заплаха за всяка държава, защото режимът очевидно е поел курс на външна експанзия. Дълбоките промени в света подсказват, че само обединението е възможност за решаване на въпросите за мира и войната. Това единство го нямаше след нахлуването и референдума в Крим, но ако го имаше, войната можеше да бъде избегната.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Stringer