Една чешка стъпка напред към Истанбулската конвенция

В продължение на много години Истанбулската конвенция е обект на дезинформационни кампании и все още много политици са убедени, че ратифицирането ѝ е безполезно.

Седем години след подписването на Истанбулската конвенция, сега правителството на Чехия е съгласно да даде зелена светлина на документа, гарантиращ превенция и борба с насилието срещу жени и домашното насилие.

Предстои Камарата на депутатите да вземат решение.

Дали документът ще успее да мине в парламента обаче остава под въпрос, тъй като сегашното петпартийно правителство в Чехия е разделено по темата. Депутатите имат различни възгледи, дори в рамките на отделните политически партии.

Това се случва на фона на новината, която ЕС оповестява в началото на месеца, че Истанбулската конвенция ще бъде официално ратифицирана, въпреки съпротивата на някои страни от блока. До момента, освен Чехия, в тази група попадат още България, Словакия, Унгария, Латвия и Литва. Засега Чехия е единствената страна, в която дебатът за конвенцията се придвижва към взимането на решение. 

Снимка ЕПА/БГНЕС/Люба Филипова

Съдът на ЕС потвърждава, че Европейският съюз може да ратифицира конвенцията, въпреки частичното несъгласие, защото има достатъчно квалифицирано мнозинство.

Според чешкият министър на вътрешните работи Вит Ракушан приемането на Конвенцията е добра стъпка и посочва, че това ще допринесе за по-добро отношение към жертвите на насилие.

Защо ни е важно?

Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието срещу жени и домашно то насилие е първият правно обвързващ инструмент, който предоставя цялостна рамка за борба с насилието.

Снимка ЕПА/БГНЕС/Martial Terzzini

Истанбулската конвенция се базира на разбирането, че насилието, основано на пола, засяга предимно жените и е по-често срещано, отколкото може да се предположи. Но именно това превръща договора в жертва на погрешно разбиране и опит Конвенцията да бъде употребявана за национални религиозни и политически противопоставяния. Тази тенденция се наблюдава главно в Централна и Източна Европа, където консервативните и религиозните групи успяват да повлияят на общественото тълкуване на целите на инициативата.

Със сигурност разногласията по темата ще продължат, но ратифицирането на договора е важно, защото посредством него се издигат 4 основни приоритета – превенция, защита, наказателно преследване и координиране на политики, а това задължава държавите, които узаконяват инициатива, да спазват тези основни приоритети и да наблюдават процеса.

През 2018г. Конституционният съд на България обявява договора за противоконституционен, на основание, че противоречи на разбирането на пола, нещо което се ,,определя по рождение“.

Снимка ЕПА/БГНЕС/Красимир Делчев

Причините за дискриминирането на Истанбулската конвенция са различни и уникални за всяка стана, но в политическото отношение често преобладават няколко основни схващания.  Разпоредбите, които призовават за промени в моделите на поведение и традиционните практики, които дискриминират жените, се тълкуват като цялостна намеса в обичаите и традициите.

Смут в общественото пространство внася и формулирането на ,,пола“ като ,,социално изграден“, което често се разбира като подтик към развитието на разрушителни джендър идеологии.

Решението на Чехия, което се предприема в последния възможен момент, показва неотложността на дебата по темата. Освен, за да бъде внесена яснота за политиката, която ЕС се опитва да приложи, този обществен процес е важен за истинските жертви.

Погрешното тълкуване забавя предприемането на реални действия спрямо това насилие, а изострянето на позициите допълнително поставя в риск хиляди хора.