Проблемът на Швеция с изгарянето на книги

06:55, 30 юни 23 / Защо ни е важно Шрифт:
Вангелия Чорбаджийска

Швеция рядко забранява протести, дори такива, които могат да се счетат за форми на подстрекателство. Но след публично изгаряне на Корана пред централната джамия в Стокхолм, страната решава да започне разследване за реч на омразата спрямо иракчанина, извършил протестния акт.

Настоящият казус възниква вследствие на решение на шведския съд, което разрешава на двама мъже да застанат пред централната джамия в Стокхолм и да изгорят свещената книга на исляма в денят, който съвпада с началото на мюсюлманския празник Курбан Байрам.

Един от извършителите е 30-годишен иракски бежанец, който иска книгата да бъде забранена. Той откъсва страници от Корана, избърсва ги в обувката си и подпалва няколко от тях, докато около 200 души се събират, за да наблюдават случващото се. Сред тях има и контрапротестиращи, един от които бива задържан при опит за хвърляне на камък.

Снимка: PIXABAY/mucahityildiz

В отговор на инцидента Мароко оттегля посланика си в Швеция, а турският външен министър Хакан Фидан остро осъжда акта в Туитър.

По-рано тази година подобен протестен акт се случва и пред турското посолство. Тогава това предизвиква Турция да отмени предвиденото посещение на шведския министър на отбраната в Анкара. Президентът Ердоган заявява, че Швеция няма да може да разчита на подкрепата на страната му за кандидатурата за НАТО. Демонстративното изгаряне на Корана през годините постепенно се превръща в опора на шведските крайнодесните екстремисти и в израз на антинатовските настроения.

Защо ни е важно?

В момента представителите на НАТО са в надпревара с времето, за да постигнат заявената цел за приемане на Швеция в алианса до 11 юли. Финландия беше приета, но шведското одобрение все още е блокирано и проблемът за това остава позицията на Турция.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Necati Savas

Южната ни съседка е важен за НАТО член, поради географското си положение както в Близкия Изток, така и в Европа. Анкара се противопоставя на Шведското членство по редица причини. Най-важната, сред тях е, че Стокхолм позволява на признати кюрдски терористи да действат на територията ѝ. Въпреки че Швеция променя част от законите си, с което осъжда членството в подобни групи като престъпление, все още не е ясно дали за Турция това ще бъде достатъчно.

Турция твърди също така, че шведското правителство е съучастник в крайнодесните протести, при които хора изгарят Корана на публични места. В отговор на това шведските власти се състезават с времето, за да успеят да разграничат правителството от протестите, като същевременно посочват, че те не са в разрез със закона.

От друга страна перспективата Турция да отложи приемането на Швеция в НАТО вече се превръща в проблем и за самата нея. Имиджът на Анкара, спъваща историческото решение на Швеция и Финландия да се присъединят към алианса, не е добър. Особено на фона на войната в Украйна и свързаните с нея промени в геополитическата парадигма. Това подхранва възприемането на Турция като ненадежден и разрушителен играч, във време, в което евроатлантическата карта се прекроява.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Stephanie Lecocq 

Същевременно шведските власти твърдят, че са направили възможното за промяна на закона, но критикуват Турция, че иска твърде много. Това отразява преобладаващите настроения сред шведската общественост и стремежа ѝ към привличане на външна подкрепа в защита на нейната позиция.

Двете страни имат различни правни подходи и в някои случаи очакванията на Турция не отговарят на реалностите на шведската система на управление. Шведите често изтъкват независимостта на своите институции и неспособността на правителството им да оказва влияние, включително и върху действията на полицията. Докато според турците тази независимост на институциите не гарантира непременно справедливостта на техните практики.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Maja Suslin

Изгарянето на свещената за исляма книга е акт, който допълнително може да застраши опитите на Швеция да преодолее съпротивата на Турция срещу кандидатурата  ѝ за членство. Но въпреки продължаващата опозиция от Турция и многократните протести, шведският премиер Улф Кристерсон все още изразява убеденост, че страната му ще може да се присъедини към Организацията на Северноатлантическия договор.

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама