По данни на Министерство на икономиката от 2022г. българският износ на специализирана оръжейна продукция е нараснал с 200%. Това съобщава министърът на икономиката Богдан Богданов в телевизионно интервю, като подчертава, че стремежът на държавата е да гарантира сигурна среда за хората, които работят в оръжейните заводи.
Според Богдан Богданов оръжейната индустрия се развива и целта е този процес да продължи, както и модернизацията на производството с оглед на сигурността на работните места. У нас инвеститорите проявяват интерес към конкретни индустрии, като това основно са производствените предприятия. Министърът съобщава, че се среща с международни инвеститори представители на местни компании, които желаят да разширят своите производства. Най-голям интерес привличат регионите, където може да се инвестира в изграждането на инфраструктура.
Снимка: БГНЕС/Марин Каравелов
В полза на потенциалните инвеститори се явява данъчната политика на страната ни. Според министърът обаче тя трябва да се актуализира чрез обновяване на закона за насърчаване на инвестиции. Необходими са нови мерки, които да бъдат насочени към сектори с реално висока добавена стойност.
Богданов е на мнение, че трябва да се работи за развитието на Северна България, особено поради връзките север-юг, които могат да де се подобрят заради влизането в Шенген. Като пример посочва Русе, Видин и Плевен, на които предстои да се развиват и изискват полагането на усилия най-вече за инфраструктурно обезпечаване, както и за набиране на подходяща работна ръка.
Снимка: БГНЕС/Илиян Илиев
Защо ни е важно?
България е един от най-големите производители на боеприпаси в Европа. Оръжейните предприятия на страната обезпечават съветските оръжия и други продукти на тяхна основа, които в повечето случаи са с високо качество и по-високи цени на международните пазари.
Наличието на война обикновено се превръща в много повече от благоприятно обстоятелство за военно-промишления комплекс.
Но това все още не се случва в европейската отбранителна индустрия. Повече от година след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, договорите за сътрудничество в областта на отбраната се материализират бавно, а индустриалната база на континента, след десетилетия на недостатъчни инвестиции и ожесточена конкуренция, вече морално остаряла.
Снимка: БГНЕС/Илиян Илиев
Политиците, които искат да помогнат на Украйна, призовават оръжейните компании да произвеждат повече, по-бързо и на по-ниска цена. Но индустрията в европейски мащаб не може да действа при тези условия, докато не започне да получава достатъчно държавни инвестиции.
С все по-малки бюджети за военни планове, които до голяма степен са фокусирани върху сравнително леки военни локации като Афганистан и региона на Сахел в Африка, европейските правителства сега се връщат към позициите си от времето на Студената война.
Тогава отбранителните планове са разчитали на по-голям брой традиционни оръжия като танкове и артилерия, с прилежащите им боеприпаси.
Снимка: БГНЕС/Марин Каравелов
Сегашните обстоятелства поставят предизвикателство пред европейските министерства на отбраната и икономиката, включително и към българските. Те трябва да създадат стабилен механизъм, с чиято помощ едновременно да продължават да изпращат оборудване в Украйна, като същевременно възстановяват и модернизират собствените си запаси.
За да може да постигне това, военната индустрия ще трябва да навакса десетилетията на съкращения на финансови и човешки ресурси.
Обстоятелството, че всички се изправят пред едни и същи трудности едновременно, прави конкуренцията за инвестиции в сектора много по-ожесточена от всякога.
Добави коментар