Последният кръг от преговорите между Сърбия и Косово завършват без пробив. ЕС инициира срещата с цел нормализиране на отношенията между неспокойните съседи, които се надяват да се присъединят към блока. Посредничеството между двете страни се проваля заради отказа на Косово да приеме компромисен план.
Сръбският премиер Александър Вучич и косовският премиер Албин Курти се срещат в Брюксел под ръководството на върховния председател на ЕС за външната политика Жозеп Борел. Срещата е част от т.нар. ,,диалог между Белград и Прищина“ на ЕС, който има за цел ,,да постигне всеобхватно правно обвързващо споразумение за нормализацията между Косово и Сърбия“.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Martin Divisek
Компромисният план, предложен от ЕС, изисква от Сърбия да предприема стъпки към действително признаване на Косово. От друга страна, Косово трябва да създаде асоциация на общините със сръбско мнозинство, която да им предостави повече автономия.
Жозеп Борел коментира, че сръбският президент е приел предложението, но лидерът на Косово ,,не е готов да продължи напред“, освен ако признаването на страната му не бъде формализирано. На свой ред Курти обвинява ЕС в пристрастност към Сърбия и Вучич, както и в ,,саботаж“ на преговорите.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Georgi Licovski
Последният срив в отношенията на двете страни идва само ден, след като председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен призовава за ускорени процедури за присъединяване на нови членове към Съюза. И Сърбия, и Косово се стремят към евентуално членство в ЕС, но присъединяването им към блока може да се окаже невъзможно, освен ако и двете страни не предприемат стъпки към помирение.
Защо ни е важно?
Продължителната криза в отношенията между Сърбия и Косово е показателна за ограниченията на ЕС, който инак е относително успешен в навременно гасене на пожари. В конкретния балкански случай обаче има липса на конкретен план за трайно уреждане на спора.
Провалът на преговорите между двете страни е симптом от един по-голям проблем.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Djordje Savic
Прищина не вижда стимул да работи за подобряване на връзките си с Белград, тъй като членството в ЕС – крайъгълният камък на Брюкселското споразумение от 2013 г. и най-значимото от над двайсет споразумения, приети досега – си остава само блян. Същото важи и за сръбските общини. Те, според споразумението, трябва да получат повече автономност.
По тази причина косовските албанци разглеждат европейската намеса в преговорите като потенциален троянски кон.
Косовските албански политици имат и други основателни причини, поради които да не могат да се доверят на посредничеството на ЕС. Пет членки на Съюза, сред които и родната на Жозеп Борел Испания, отказват признаването на Прищина. Едновременно с това блокът остава категоричен по въпроса за премахване на визовите изисквания за косовските граждани.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Angeles Visdomine
Напрежението се покачва и от толерантността към Украйна и Молдова. Официалното признаване на двете страни за кандидат-членки на ЕС и обстоятелството, че техните граждани вече пътуват свободно в Европа, кара жителите на Косово да се чувстват изоставени и изолирани.
Европейският съюз разполага с всички необходими инструменти и ресурси, за да спре задълбочаване на кризата. Но намесата му е неефективна поради липсата на предварително зададена посока за разрешаване на проблема.
Междувременно конфликтът продължава да се развива и безкомпромисната позиция на косовския премиер Курти е напълно адекватен отговор на инертното отношение на ЕС към страната му.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Georgi Licovski
Добави коментар