Джедаите и Ситите в българската политика

На 2-ри април ни очакват нови избори. Едва ли някой се е съмнявал, че 48-то Народно събрание ще успее да излъчи правителство, пък какво остава то да е устойчиво. Такъв е политическият климат - на никого не му се рискува да управлява, защото опозицията ще го “изяде с парцалите”.

Бидейки на избори за 5-ти пореден път, обществото вече не приема гласуването като свое сериозно право, а по-скоро като задължение, от което толкова му е писнало, че неминуемо е стигнало до стадия на отегченост и досада, в който може просто да се смее и да се подиграва само на себе си.

Датата за ден за размисъл също е подходяща за ситуацията, 1-ви април - Ден на шегата. Символично, тогава ще трябва да решим кого да изберем - дали самообявилата се като коалицията на “Добрите сили” между “Продължаваме промяната” и “Демократична България” ще успее да състави устойчиво управление или трябва да изберем Империя на “статуквото”, която ни е добре позната и знаем какво ще ни донесе. Независимо от пристрастията, изборът е нелеп. Дали сме на страната на джедаите или на Дарт Вейдър, в така създалата се политическа обстановка всички са Сити (древен орден от владетели на Силата, отдадени на тъмната страна и практикуващи омраза, измама и алчност) - всички действат срещу републиката.

Снимка: PIXABAY

Борбата, която наблюдаваме от две години се измени дотолкова, че в момента трудно може да се определи каква е нейната цел. Ако в началото беше за промяна на начина на действие в политиката, то в момента тя е за позиции, а толкова желаната от всички конкретика остава извън дневния ред. А без съществената част следва и липса на сигурност и отговорност, което от своя страна прави борбата безсмислена и ненужна.

Интересното на предстоящите избори е настроението сред обществото и вярва ли то, че този вот за парламент ще е последен и няма да се стигне до още един през есента. Именно поради тази причина можем спокойно да достигнем до заключението, че изборите наистина са на шега - повечето от нас няма да упражнят своето право, защото не виждат резон и най-вероятно ще са прави. Освен ако не се стигне до рекордна избирателна активност, която ще даде 121 мандата на една политическа формация, всички други варианти за коалиция към този момент звучат нелепо. И да, в края на Междузвездни войни най-изявените представители на Съпротивата и Първия ред се обединяват срещу най-голямото зло, но у нас то е прекалено абстрактно за дефиниране. Някои ще кажат, че това е корупцията и в такъв случай е важно да определим кой не е корумпиран и да го направим Месията, който ще ни спаси от политическата криза.

Снимка: PIXABAY

Политическата криза направи всички нас цинични и раздвоени. Все по-често забравяме колко сериозна е ситуацията и колко много губим от апатията си. И обвинението към политическия елит, че е неспособен е несъвсем издържано - обществото само е създало ситуацията, в която функционира. Антирекордната избирателна активност е причината настроенията към парламента да са като към нелегитимна институция.

Снимка: PIXABAY

Сатирата, с която подхождаме е признак не на нещо друго, а на пълна безнадеждност и липса на адекватни действия. Промяната обаче започва отвътре навън, а не обратното - в едно егалитарно общество като нашето никой няма да приеме друг да му диктува как да живее и какви ценности да има. Но когато става въпрос за толкова абстрактното “общо благо” всеки трябва да се откаже от порива си на враждебност и да протегне ръка.

В крайна сметка само по този начин ще избегнем ситуацията, в която Джар Джар Бинкс продължава да ни управлява.