След повече от осем години чакане Европейската комисия официално препоръчва присъединяването на Босна и Херцеговина към Съюза. Но преди да се пристъпи към конкретни действия, решението трябва да бъде одобрено от останалите 27 държави-членки.
Според еврокомисарят по разширяването Оливер Вархеи Босна и Херцеговина демонстрира ,,изключителен“ устрем към целта си за европейска интеграция.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Olivier Hoslet
Въпреки дълбоко вкоренените етнически разделения и забавянето на конституционните, съдебните и избирателните реформи, страната успява да постисне ,,много положителни резултати“.
Това обаче не успокоява членовете на Европейския парламент. Известна част от тях се опасяват, че връзката на Република Сръбска, една от двете териториални единици на страната, с Русия може да дискредитира разширяването на Съюза. Те се позовават на неутралитета, който етническите сърби избират по отношение на руско-украинския конфликт.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Alessandro Di Meo
Твърдението провокира държави като Австрия, Унгария и Хърватия да се застъпят за приема на новия член. Те дори призовават Босна да премине по пътя към членството в ЕС със същото темпо като Украйна.
В крайна сметка, председателят на Комисията, Урсула фон дер Лайен уверява, че ,, Босна и Херцеговина вече съответства напълно с нашата външна политика и условия за сигурност. Това е от решаващо значение във времената на геополитически трусове“.
Снимка: ЕПА/БГНЕСZoltan Mathe
Защо ни е важно?
Вследствие на руската инвазия, в Европейският съюз започва да се наблюдава подновен интерес към идеята за разрастване. При настоящите условия интеграцията на Западните Балкани се превръща във все по-привлекателна цел.
За мнозина регионът дори придобива решаваща роля за укрепване на геополитическото значение на блока.
Въпреки желанието обаче, Европейската комисия все още не разполага с бърз вариант за осигуряване на членство. С годините доверието на държавите към процеса е силно подкопано, защото цената за асимилиране на нови членове понякога се оказва твърде висока.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Fehim Demir
Една от основните последици е, че увеличението броя на държавите-членки предполага повече намеса от органите на Съюза във вътрешната политика на отделните страни.
Това изправя ЕС пред един от най-трудните идеологически избори досега.
От една страна отлагането на процеса на разширяване рискува последната възможност за установяване на влияние в региона на Западните Балкани. От друга, интеграцията на евентуални нови членове създава предпоставки за допълнително задълбочаване на разделенията в блока.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Fehim Demir
Единодушното приемане на конкретно решение изглежда почти невъзможно. Затова по всичко личи, че и в този случай ще се наложи да се правят неизбежни компромиси в името на общото европейско благо.
Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Цитирам-"приемането на нови членки на ЕС налага по-сериозна намеса във вътрешните работи на всяка страна".Ето това унищожи смисъла на ЕС днес и го отдалечи от идеите му при създаването .Тази структура трябва изцяло да бъде променена след изборите през юни.Първо евродепутатите не трябва да са повече от 300-по 10 от всяка страна.Второ-да заседават само няколко дни в месеца,а в останалото време да са в страните си.Трето-да решават въпроси само от международен характер-никаква намеса в здравеопазване,образование и отбрана на отделните страни.Добре,че и остава малко време на сегашната диктатура.