Седемдесет и пет години след основаването си, НАТО е по-голям и все по-актуален. Трансатлантическите връзки отново са силни. А заради нахлуването на Русия в Украйна, съюзниците са по-обединени от всякога.
Благодарение в не малка степен на САЩ.
Но докато Вашингтон се готви да приеме десетки държавни и правителствени ръководители, за ежегодната среща на върха, малцина от тях са в настроение за парти. Президентът на САЩ е в сериозна беда. А от двете страни на Атлантика се очертават крайнодясна политика и изолационизъм.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/SHAWN THEW
Домакинството на юбилейната среща във Вашингтон носи символична тежест. За съжаление не по начина, по който се надяват американските официални лица и дипломати. През последните няколко години администрацията на Байдън работеше за възстановяване на трансатлантическите връзки, повредени през мандата на Тръмп.
Подновени бяха отношенията със стари партньори и имаше силна подкрепа за НАТО.
"Америка се завръща. Трансатлантическият съюз се завръща. И ние не гледаме назад", обяви Байдън, на Мюнхенската конференция по сигурността през 2021 г. Година по-късно, инвазията на Русия в Украйна доказа, че е бил прав.
Случващото се вдъхна на Алианса ново чувство за цел.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/ALESSANDRO DELLA VALLE
Но предизвикателствата не престават да се множат - два големи регионални конфликта, политически сътресения във Франция и една Германия, обхваната от икономически предизвикателства, нестабилна коалиция и надигаща се крайна десница.
Защо ни е важно?
Създадена след Втората световна война, Организацията на Северноатлантическия пакт става основа за колективна отбрана и опора срещу агресия. Особено по време на Студената война.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/CLEMENS BILAN
Днес, когато празнува 75-тата си годишнина, НАТО се изправя пред сложен набор от предизвикателства, които тестват неговата адаптивност и уместност в бързо променящата се глобална среда.
Защото съвременните форми на агресия се простират отвъд традиционните бойни полета.
Кибератаките, кампаниите за дезинформация и другите форми на хибридна война създават сериозни главоболия за държавите-членки. А политическите и идеологически различия често поставят единството им под въпрос. Различните възгледи относно разходите за отбрана, външната политика и отношенията с трети страни, не спират да предизвикват търкания в Алианса.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/YURI KOCHETKOV
Дебатът за споделяне на тежестта е рецидив, който изисква дипломатическа навигация, за да се опази солидарността в съюза. Тъй като Съединените щати твърде често призовават европейските съюзници да увеличат военните си разходи, държавите-членки трябва да намерят единомислие по въпроса.
И въобще - глобалната значимост на НАТО зависи от способността му да се адаптира към новите реалности. Като същевременно остава верен на своите основополагащи принципи. Укрепването на трансатлантическите връзки, инвестициите в технологични иновации и сътрудничеството в областта на киберсигурността се превръщат в критични точки по пътя напред.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/MOHAMMED BADRA
Предизвикателствата са огромни, но едно политическо сближаване между членовете може да гарантира, че НАТО ще остане ефективна сила и стълб на глобалната сигурност.
Добави коментар