Идеалисти | Киасу

Много преди американците да измислят термина FOMO, страхът от пропускане, в Сингапур се ражда една по-мащабна форма на този феномен, известна като Киасу.

Думата е заимствана от китайския диалект Hokkien. Превежда се буквално като "страх от загуба". Това включва прояви на всякакъв вид състезателно, скъперническо или егоистично поведение, в този силно развит град-държава.

Например, ако стоиш на опашка с часове само защото можеш да получиш подарък накрая, значи си киасу. Или, ако си запазиш място на маса в оживен ресторант, докато се луташ в търсене на храна, значи отново може да бъдеш определен с този термин.

А ако си родител, който доброволно отделя часове от свободното си време, за да помага в дадено училище с надеждата, че един ден това ще помогне на детето да бъде прието там, тогава определено си киасу.

Всичко това е инстинкт за оцеляване. Плод на доминиращата китайска култура. И дълбоко вкоренено усещане за несигурност. Заради геополитическото положение на Сингапур.

Този начин на мислене масово налага идеята, че пропускането на възможност е равносилно на провал. И ако все пак "изпуснеш", няма да има кого да обвиняваш, освен себе си.

"Докато растем несъзнателно възприемаме идеята, че сме малка страна в много голям свят", споделя Джанг Фън, 20-годишен състезател по китайски бойни изкуства Ушу.

"Но нека не забравяме, че всъщност Сингапур разполага с много ограничени ресурси. Ако ние не се борим за собственото си бъдеще, друг няма да го направи".

Киасу се е превърнал в нещо като неофициален културен код. Той е неизбежен аспект от живота в тази страна с население от 5,6 милиона души, които се възпитават в стремеж към това да надминеш другия.

Но освен идеалистичната представа за културата, която масово подтиква хората към градивна амбиция, съществува и друго социално измерение на киасу.

Хората започват да смятат, че другите трябва да загубят, за да спечелят те.

Например доброволческата система в училищата поражда нов вид конкуренция. Родители се оплакват от други родители, които са надхвърлили квотата си с часове, но продължават да търсят начин да останат доброволци.

Дори външната политика в Сингапур също не е имунизирана срещу киасу. Чувството за уязвимост, което този културен код поражда, дава обяснение защо страната има толкова големи разходи за отбрана.

През последните години те са с 10 милиарда долара повече от всяка друга държава в Югоизточна Азия.

Има определена амбивалентност около това да бъдеш киасу. От една страна, някои сингапурци се гордеят с него, като белег на национален характер. Други се надсмиват, а трети смятат, че да бъдеш киасу е леко смущаващо, заради крайните прояви, които може да насърчи.

Въпреки това, повечето местни спокойно споделят: "Това ни е в кръвта". Според състезателят Джанг Фън, киасу всъщност кара човек да осъзнае, че "трябва да работи повече, за да постига целите си по-бързо от предците и по-рано от връстниците".