Чаровен и любезен, висок, достоен и поразително красив - така описват съвременниците Александър Йозеф фон Батенберг, втори син на принц Александър от Хесен и от Рейн. Дете е от морганатичен (неравен) брак на Александър с графиня Джулия фон Хауке.
Роден е в града на любовта - Верона, на 5 април 1857 г.
Звучното име - фон Батенберг идва от семейно имение в Хесен, Германия. Александър Батенберг е племенник на руския император Александър ІІ, наричан още цар Освободител, чиято жена е сестра на принцът от Хесен и Рейн. В началото на ХХ век, повечето от фамилията Батенберг живеят в Британската империя и поради нарастващите антигермански настроения сменят фамилията си на Маунтбатън.
Например майката принц-консорт Филип и съпруг на кралица Елизабет ІІ, е Алис Маунтбатън.
Едва 22 годишен, голобрад юноша, Александър постъпва като доброволец във войската на чичо си. Предстои една от поредните руско-турски войни, която в случая довежда до възстановяване на българската държава. Принц Андрю, както наричат младия Батенберг, е бил любимец на Александър ІІ и още тогава се е говорело, че е готвен за български княз.
Императорът едва ли е информирал племенника си за личното си участие в тайното Райхщадско споразумение между Руската империя и Австро-Унгария, което предвиждало, че "ако се стигне до териториални промени или разпадане на Османската империя, създаването на голяма компактна славянска или друга държава е изключено".
Именно това споразумение от 1876 г. предизвестява по-късното разпокъсване на България от Берлинския договор, сключен между Великите сили, в началото на юли 1878-ма. Така предварителният Сан Стефански договор е бил нещо като "прах в очите" на ентусиазираните тогава българи.
Последствията от тази несправедливост са окончателно решени едва на 22 септември 1908-ма, когато княз Фердинанд І обявява нашата независимост в старопрестолния град Търново.
Снимка: УИКИПЕДИЯ
След участието си в победната за Русия война, принц Андрю е препоръчан на българите като кандидат за трона в новосъздаденото княжество. България все още е автономна и първата задача на принца е да се представи на султана в Цариград.
Посрещнат е с радост от българска делегация, но ауиденцията при Абдул Хамид ІІ минава хладно. Турските сановници са изненадани от вида му. Принцът е издокаран в българска униформа с калпак, а не с фес на главата, както подобава на васален владетел. От Цариград е прекаран с руски военен кораб до пристанището във Варна, откъдето се отправя към Велико Търново.
Там тържествено полага клетва, върху приетата на 8 юли 1879-ма от Великото народно събрание конституция. С топовни гърмежи, камбанен звън и мощно "Ура!", въодушевена група първенци се отправя към обявената за столица София. Третата българска държава, макар и все още автономна, е факт, а начело е българският княз Александър І.
През 1883-ма се заговаря за брак и евентуален наследник на княза. Александър І се сгодява за принцеса Виктория от Прусия. Но дядо й, кайзер Вилхелм I и канцлерът Ото фон Бисмарк се противопоставят на този брак по политически причини. Това неясно състояние продължава с години и годежът окончателно пропада през 1888-ма.
В последвалите няколко години на управление, князът доказва, че за него интересите на България са преди всичко. За външните наблюдатели, това е неприятна изненада, защото България се очертава като независима регионална сила. Вътрешните недоброжелатели пък го винят за липса на упоритост и решителност. Вероятно и грубият език е увеличавал техния броя. Все пак активното участие на Александър І в Съединението на княжество България с Източна Румелия е високо оценено от българите. А поведението му по време на Сръбско-българската война, му спечелва прозвището "Сливнишки герой".
За съжаление, нашето Съединение през 1885-ма и особено ролята на княза, който го прокламира, бележи края на добрите ни отношения с Русия. За новия император в Москва, Александър ІІІ, принц Андрю е предател.
Вече е очевидно, че той не следва интересите на империята, която го е поставила на трона. Руските офицери, които обучават нашите военни са изтеглени, а кралство Сърбия е насъскано да нападне България в момент, в който българската войска очаква атака от друга посока е струпана по границата с Османската империя.
Сръбските военни части нахлуват на наша териториянеочаквано. Изненадан, князът призовава населението да се отбранява, докато успее да прехвърли редовните части на нашите сили. Българските капитани, останали без висшестоящите руски офицери, успяват бързо да се прегрупират и побеждават сръбските генерали. Врагът е изтласкан, а нашият княз Александър I е твърдо решен да води мирни преговори едва когато всички военни действия се пренесат на сръбска земя.
Така и става. Нашето настъпление е спряно чак при Пирот, чак след заплаха за намеса от страна на могъщата тогава Австро-Унгария. Победата ни обаче утвърждава Съединението в международен план. От всичко случващо се най-недоволна е Русия, която не желае силна и независима България, а васално княжество, което да се подчинява на прищевките на властта в Москва и да държи в напрежение Цариград.
Агресията на Сърбия не успява, но вътрешни предатели, офицери русофили, опитват да отвлекат княза в Бургас още в началото на 1886 г. Заговорът обаче е разкрит и не успява. По-късно също такива предатели на българската кауза, извършват преврат на 9 август 1886 г. Те използват отсъствието на Стефан Стамболов, който по това време е в Търново. Офицерите буквално пленяват княза заедно с брат му Франц Йозеф фон Батенберг и успяват да ги прехвърлят отвъд Дунав. По-малко от седмица е нужно на Стамболов, за да извърши контрапреврат и да върне княза в София.
Но позицията на Александър І вече е неудобна не само за влиятелните фигури отвън, но и отвътре в младото ни княжество. В крайна сметка Александър ІІІ принуждава княза да абдикира.
Това се случва на 26 август същата година. Александър І напуска България. През Лом. За Виена.
Куриозно, но има още един опит за преврат. Този път в обратната посока. През 1890-ма, майор Коста Паница предлага на Батенберг да оглави евентуално въстание на българите в земите, останали под властта на султана в Македония. Отказът е придружен с предупреждение за намеренията на заговорниците към княз Фердинанд І. В в знак на благодарност той осигурява пожизнена пенсия за детронирания си предшественик.
Александър сключва брак през 1889 г. за прекрасната певица и актриса Йохана Лойзингер. Бракът е отново морганатичен. В името на любовта той е принуден да приеме и по-ниска титла - граф Хартенау. Заживява със съпругата си в Грац, където командва местната част на австро-унгарската армия.
Семейството има две деца - Асен и Цветана.
Първият български княз умира на 17 ноември 1893-ма при неуспешна операция от апендицит. Той е едва на 36 години. Тялото му е пренесено в България и с почести е поставено е в саркофаг, в специално изграден мавзолей, в центъра на София.
Снимка: ВАСЯ АТАНАСОВА/УИКИПЕДИЯ
Добави коментар