В много развити демокрации политическа промяна чрез ротация на управляващите партии се счита за отличителен белег на здравословно управление. Изборите предоставят на гражданите възможност да държат лидерите си отговорни, гарантирайки, че нито една партия или идеология не може да създаде монопол върху властта.
Изключение прави Япония, която инак е добър пример за развита демокрация. Там Либерално-демократическата партия (LDP) успява да се задържи на власт, почти непрекъснато, от основаването си през 1955-та.
Но продължителността на това политическо господство започва да повдига все повече въпроси относно състоянието на демокрацията в страната. Като например, защо политическата система е позволила толкова ограничена промяна?
Японският премиер Шигеру Ишиба Снимка: ЕПА/БГНЕС/KIM KYUNG-HOON
Политическата устойчивост на LDP може да бъде обяснена с баланс между различни фактори. От икономическия бум на нацията през 60-те години на миналия век, през ловкото боравене със селските избирателни райони, до способността ѝ да привлича други консервативни партии в своето лоно.
И макар LDP да е допринесла за забележителното следвоенно възстановяване на Япония, сега страната е изправена пред парадоксална ситуация - силна ерозия на демократичните норми, придружена от широко разпространена апатия сред избирателите. Всичко заради нарастващото разочарование от политиката.
Подобно на други демокрации, основната причина за процеса, се крие в структурата на японската избирателна система.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/FRANCK ROBICHON
След Втората световна война американските окупационни сили участват в моделирането на следвоенното управление в страната, като въвеждат парламентарна система, с елементи заимствани от западните демокрации.
Така през десетилетията възникват поредица от структурни проблеми, все в полза на управляващата партия. Най-вече около манипулирането и свръх експлоатацията на селските райони.
Опозиционните партии в Япония от десетилетия се опитват да бъдат сериозна алтернатива на LDP. Но тяхното фрагментирано състояние възпрепятства политическото им развитие. И продължава да легитимира управлението на либерал-демократите.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/FRANCK ROBICHON
Множеството малки опозиционни партии, всяка със своя идеологии и програма, така и не успяват да се обединят, за да оформят сплотена политическа сила, която да измести LDP.
Тази липса на силна, обединена опозиция изправя гласоподавателите пред изключително ограничени опции при избора на управление. А отсъствието на алтернатива води до политическа стагнация. Така слабата опозиция засилва монопола на управляващата партия, което пък задълбочава апатията сред японците.
Избирателната активност в страната непрекъснато намалява и често е под 50%.
Липса на ангажираност се подхранва от широко разпространеното убеждение, че гласуването не може да доведе до значима промяна. Защото всички партии, управляващи и опозиция, просто не разбират ежедневните проблеми на обикновените хора.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/HIRO KOMAE
Много избиратели, особено по-възрастните поколения, виждат LDP като символ на стабилност. И продължават да свързват партията със следвоенното икономическо възстановяване на Япония.
Освен това, дълбоко вкорененото уважение към властта и реда в японското общество, допринася за оформяне на политическа среда, в която промяната се разглежда като разрушителна.
Този културен консерватизъм позволява на LDP да си остава най-безопасния избор. Но без промяна Япония рискува да продължи по път, в който демокрацията съществува по форма, но не и по същество.
Защото качеството на една демокрация не се измерва единствено със дълголетието на нейната управляваща партия, а и с ефективността на нейната опозиция.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/FRANCK ROBICHON
Добави коментар