Двете крайности на политическият спектър в Европа все повече търсят допирни точки с Китай. Крайнодесни и крайнолеви партии, заедно с отделни политически представители оспорват критичната позиция спрямо Пекин, приета от някои членки на ЕС и Европейската комисия.
Това привеждане в съответствие, макар и с нюанси и различна интензивност, провокира опасения за бъдещата политическа динамика на континента.
Според проучване на крайните политически партии в Европейския парламент, публикувано от Association for International Affairs, се наблюдава нова тенденция в поведението на крайната десница.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/STEPHANE DE SAKUTIN
Тя се характеризира с омаловажаване на въпросите, свързани с нарушенията на човешките права от страна на Китай. Въпреки че някои признават съществуването на тези проблеми, повечето крайнодесни твърдят, че Европа трябва да приоритизира своите икономически и стратегически интереси.
Най-ярък пример е реториката, на "Алтернатива за Германия" (AfD) и "Национален съюз" на Марин Льо Пен. В нея прозират доста сходства с позициите на Китай по националния суверенитет и границите за (не)намеса на държавата в личното пространство на гражданите.
От друга страна, крайнолевите в ЕП подхождат към Китай от напълно различна идеологическа перспектива. Крайната левица гледа на ръководения от държавата икономически модел на Пекин като алтернатива на неолибералната капиталистическа парадигма.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/YIN BOGU
Най-вече заради акцента върху държавното планиране и развитие.
Защо ни е важно?
Въпреки идеологическите си различия, крайната десница и крайната левица споделят обща позиция по отношение санкциите на ЕС спрямо Китай. И двете групи твърдят, че тези мерки повече вредят на европейските интереси, отколкото засягат Пекин.
Затова и си затварят очите за нарушенията на човешките права в Китай или предполагаемата чуждестранна намеса. Определят ги като посегателство върху суверенитета или отвличане на вниманието от вътрешните предизвикателства в Европа.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/CLEMENS BILAN
Но това излага на риск официалните отношения между Брюксел и Пекин и нормалното функциониране на европейските демократични институции. Защото така се задълбочават идеологическите разделения. А операциите за чуждестранно влияние стават още по-комлицирани. И рафинирани. Така нараства рискът от успех на манипулациите, което пък заплашва политическата стабилност и общественото доверие.
Докато Европа се бори с вътрешните си разделения, способността ѝ да защитава демократичния си интегритет ще продължи да бъде тест за нейната истинска устойчивост. Което налага внимателно наблюдение на реториката и тактиките, използвани от крайните в левия и десния спектър.
Инак усмивките ще останат само за пред камерите...
Снимка: ЕПА/БГНЕС/OLIVIER HOSLET
Добави коментар