Всяка епоха ражда харизматични водачи с идеи за промяна. Но зад тях стои множеството. Обикновените хора. Те живеят в сянката на историята. И предимно се борят за оцеляване. Малкият човек не е просто понятие-щампа. Той е незабележим, но чрез своя труд, ценности и преживявания гради обществото.
Затова и неговата съдба не е без значение.
PIXABAY Pete Linforth
От холивудски римейкове до политически лозунги от рода на "Назад към величието!", нашето колективно въображение повтаря версии за миналото, които всъщност никога не са съществували.
И това не е просто прищявка на развлекателната индустрия или някакъв сантимент.
PIXABAY Nanne Tiggelman
Случващото се сигнализира за дълбока промяна в емоционалния свят на съвременния човек, където Носталгията се е превръща в опиум за дезориентирания индивид.
Непрекъснато се повтаря, че хората днес копнеят за оптимизъм, за утехата на простотата и за онази приказка, в която доброто побеждава злото, а общността има значение.
PIXABAY
Успоредно с това, идеята за бъдещето сякаш губи своята привлекателност. Тя е заменена от стилистични цитати от 80-те, филтрирани образи на идиличния провинциален живот и идеализирани спомени за детската невинност.
Преди, в традиционните общества, хората са знаели кои са. Защото светът се е променял бавно. Животът им е имал структура, ритуали и място в голямата картинна на религията, нацията и семейството.
PIXABAY Gordon Gohnson
Но модерността постепенно дискредитира това. Научната революция разби традиционните космологии. Индустриалната епоха разруши общностите. А дигиталната епоха напправи идентичността флуидна, мимолетна и често самотна.
В този хаос носталгията започва да предлага изкуствена цялост.
PIXABAY
Днешната носталгия не е свързана с истинското минало. Тя е проекция на настоящия дискомфорт върху романтизирана версия на "Едно време". Миналото, което помним сега, рядко е точно.
Хората тъгуват по "по-простичките времена", без да признават системното насилие, репресиите или технологичната ограниченост на тези времена. Те копнеят за "силни ценности", без да си спомнят, че тези ценности често са изключвали големи групи от населението.
PIXABAY Craig Swallow
Това, по което се скърби, не е исторически факт, а емоционална фикция.
От психологическа гледна точка, носталгията е защитен механизъм. Колкото по-непоносимо сложно е настоящето, толкова повече умът търси убежище в контролирана симулация на познатото.
Докато икономическото неравенство расте, екосистемите се срутват, а геополитическите напрежения се завръщат, малкият човек се чувства лишен от възможността да влияе.
PIXABAY Brigitte Werner
Безсилието поражда страх. А страхът, от своя страна, провокира копнеж за утеха.
Културата поглъща и отразява този копнеж. Екраните ни са пълни с възраждания, преработки и ретро естетика. Но това не са жестове на почит, а симптоми на творчески застой.
Алгоритмите на стрийминг платформите предпочитат познатото пред новото, защото то гарантира ангажираност. Политическите движения често се градят върху същата фантазия за ренесанс - връщане към "величието", към "чистотата", към "каквото беше".
PIXABAY Olena
Но тези визии не са политики, а театър. Шаблонни драми, които разиграват идеализирани спомени.
Така индивидите изпитват временен уют и усещане за принадлежност. Носталгичното съдържание им дава емоции, които настоящето радко създава. От друга страна, носталгията блокира самата иновация, от която светът отчаяно се нуждае.
PIXABAY
Докато културната енергия се изразходва за поддържане на илюзии за миналото, тя не може да се насочи към изграждане на реалистични представи за бъдещето.
За разлика от средата на XX век, когато космическите програми и социалните революции сочеха към звездите или към утопии, XXI век досега е предложил само кризисен мениджмънт и пазарна пренаситеност.
WIKIMEDIA Moondance
И понеже липсват визии за "радикално по-добро утре", обществата се обръщат назад. Не защото искат, а защото нямат алтернатива.
Тук се крие и най-голямата опасност - носталгията запълва празнината, оставена от провала на малкия човек да си представи бъдещето. Без това да означава, че трябва напълно да се откаже от миналото.
WIKIMEDIA Tyli Jura
Малкият човек все още е способен да преодолее усещането за безвремие, но за целта има нужда от силата на колективното въображение и обективността на критичното мислене.
Не става дума за отричане на миналото, а за неговта деконструкция.
И това изисква културно-политически усилия, за създаване на нови идеи. Които не почиват на имитация, а на осмисляне.
WIKIMEDIA Eugene Kucher 250805
Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Ето това всъщност е истинската заплаха за обикновения човек-някой се опитва да ДЕКОНСТРУИРА миналото му!Идеята е да няма здрава основа ,върху която да стъпи така наречения малък човек.Да убеждаваш някой ,който е живял половината си живот пълноценно,спокойно и сигурно ,че видиш ли това не е било,защото на теб не ти харесва е най-малкото малоумно.А и вината за днешната несигурност и безпътие не е на обикновените хора,тя е на новите алчни,некадърни,корумпирани и страхливи,така наречени лидери,които нямат мозък да предложат идеи за устойчивост,стабилност,развитие в нито една сфера на живота.В днешния свят има не повече от 5човека,които ако бъдат елиминирани светът ще се нормализира,останалите са само техни страхливи подлоги.Просто трябват хора с идеи за развитие в икономика,образование ,здравеопазване....Гадно е да твърдиш.че мечтата за космоса и социалната държава е утопия.Когато не си изживял нещо,не му слагай етикети,защото изглеждаш смешен за неговите съвременници......Миналото не може да бъде изтрито и пренагласено,просто защото някой е бил подведен,но не го живял.....