На 15 юли 2026 г. се навършиха 20 години от премиерата на "Момичето, което скочи през времето" (The Girl Who Leapt Through Time) – филмът, с който Мамору Хосода окончателно се утвърди като едно от най-ярките имена в японската анимация.
Това е повече от добра причина човек да навакса с тази великолепна творба и да се запознае с един от най-талантливите режисьори, които Япония някога е дала на света.
Днес името му стои редом до легенди като Хаяо Миядзаки и Исао Такахата, но пътят до върха е всичко друго, но не и обикновен. Преди да основе собственото си студио – Studio Chizu – и да създаде международно признати филми като Summer Wars, Wolf Children, The Boy and the Beast, Mirai и Belle, Хосода за кратко е свързан със Studio Ghibli.
Или поне така е трябвало да бъде.
Историята, която повечето почитатели познават, е, че Хосода е бил избран да режисира "Подвижният замък на Хоул" (Howl's Moving Castle), но творчески разногласия относно посоката на проекта довеждат до напускането му още преди началото на продукцията. В резултат Хаяо Миядзаки поема режисурата на филма.
Но това не е първият път, в който Хосода се разминава със студиото.
Години по-рано, когато все още е млад художник, той кандидатства за работа и достига до последния етап от подбора. Вместо стандартното писмо с отказ обаче, според една широко разпространена история, лично Миядзаки му изпраща писмо, в което обяснява, че талантът му е твърде ярък и самобитен, за да се впише в утвърдения стил на Ghibli, че работата в студиото би погубила потенциала му, и че би постигнал много повече, ако поеме по собствен творчески път.
Ако тази история наистина е вярна, времето е доказало, че Миядзаки е бил прав.
Това става очевидно още през 2006 г. с "Момичето, което скочи през времето".
Вместо да разчита единствено на зрелищен екшън или фентъзи елементи, филмът разказва за порастването, приятелството, съжалението и желанието човек да се върне към най-ценните мигове от живота си. Точно тази искреност превръща историята в нещо близко до зрители от всички възрасти.
След успеха на "Момичето..." Хосода продължава да твори, съчетавайки впечатляваща анимация с дълбоко човешки истории. Summer Wars представя интернет като огромен виртуален свят години преди дигиталният живот да стане неизменна част от ежедневието ни.
Wolf Children разказва трогателната история на майка, която сама отглежда двете си деца, наполовина хора и наполовина вълци. В Mirai темата за семейството е представена през очите на малко момче, а в Belle преплита съвременната онлайн култура с вечната приказка "Красавицата и Звяра", създавайки един от най-впечатляващите си филми.
Кариерата на Мамору Хосода е един чудесен пример как не всеки отказ е поражение.
Ако не беше отхвърлен от Studio Ghibli – и едновременно с това разпознат като творец с изключителен потенциал – вероятно светът никога нямаше да види поне шест анимационни филма, които днес се водят съвременни класики.
Добави коментар