Известно е, че по време на преврати най-застрашени са тези, чиито глави стърчат над останалите. Особено, когато превратите се извършват с помощта на чужда армия.
В нашия случай, през 1944-та, е далеч по-страшно. Защото е по време на Втората световна война. Държавници, народни представители, индустриалци, служители на силовите министерства и дори представители на културата стават жертва на всевъзможен произвол от страна на местните "победители". Дори такива, които никога не са проявявали политически пристрастия.
Такава е печалната съдба и на Борис Руменов.
Източник: УИКИПЕДИЯ
Борю Зевзека, както са го наричали, е писател хуморист, драматург и актьор. Незлоблив, забавен, винаги весел, описан от най-малкия от братята Вазови като "истински благодетел на начумерения български народ". Убит е с откос от автомат край Перловската река.
На 10 октомври 1944 г. в дома му идват да го търсят двамина представители на новата власт. Съпругата му Цветана казва, че ще се прибере по-късно. Не след дълго двамата се връщат и извеждат Борю Зевзека, като му казват да си вземе одеяло и възглавница. Той е спокоен, защото никога не се е намесвал в политиката и очаква да бъде освободен след разпит или процес.
Няколкото дни на тревожна неизвестност за съпругата му приключват с известие от прокуратурата, в което я призовават да си го прибере - в закован ковчег.
Обясняват й, че е бил убит от неизвестни лица. Борю е бил на 59 години. Не е изненадващо, че година по-късно комунистическата власт официално се опитва да заличи престъплението със съдебен протокол. И обявява Борис Руменов за безследно изчезнал.
Писателят е роден е на 27 декември 1884 г. в Цариброд. Завършва гимназия в София, после следва литература в Софийския университет. Но по-късно артистичната му натура го отклонява към Виена. Благодарение на финансиране от богатата си баба учи в театрална школа. След две години е отрязан от роднинското подпомагане, защото преценката била, че заниманията му са несериозни.
Продължава образованието си по актьорско майсторство и драматургия в по-непретенциозния Загреб. Стажант е в театъра на Риека. При завръщането си в нашата столица Борю успешно дебютира в Народния театър. Не е зарязал литературата и започва активно да сътрудничи на хумористичното списание „Барабан“.
Веселият му нрав го прави желан гост и му спечелва прякора Борю Зевзека. Колегите му по перо в списанието са вече известни автори: Чудомир, Райко Алексиев, Димчо Дебелянов, Димитър Подвързачов, Христо Смирненски и други. Само година по-късно Борю съава главен редактор.
Източник: УИКИПЕДИЯ
Патриотизмът му го изпраща на военните фронтове за обединение на българските земи. Окачва на гърдите си три ордена за храброст в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Завършва и Княжевската школа за запасни офицери. Ранен в сражение намира време да създаде "Полеви военен театър". Сред репертоара е и посрещаната с много смях от войниците "Балканската комедия".
Така този весел и популярен човек достига възраст, в която би трябвало спокойно да се наслади на многобройните си приятелства, на плодовете от своя труд и да види израстването на дъщеря си.
Уви, 1944-та е преломна. Страната е окупирана, а по улиците вилнеят "борците за свобода", които налагат комунистическия режим, който за десетилетия лишава хората от основни права и свободи.
Неизвестните убийци на Борис Руменов се оказват известни за жена му Цветана. По-скоро един от тях. Станислав Вихров, псевдоним на Станислав Бъчваров. Дезертьор от армията, който преди месец е хванал гората и станал партизанин. Убиецът е с претенции за литератор, всъщност графоман, който сравнява себе си с Вапцаров.
Източник: УИКИПЕДИЯ
Негови ръкописи са били отхвърляни от Борю като бездарни и "поетът-комунист" е изпълнен с желание за мъст. Разбира се, въпреки хладнокръвното убийство и разпознаването, нищо не се случва с другара Станислав Бъчваров.
Дори и след всеизвестното му цинично оправдание: "Помислих го за Елин Пелин"... Живее необезпокояван в Народна Република България, член е на Българската комунистическа партия, публикува поезия и проза. Умира като алкохолик през 1978 г.
Съпругата на Борю прави опити за реабилитация името на писателя. През 1967 г. успява да се сдобие със свидетелство за съдимост, в което се упоменава, че Борис Руменов не е осъждан. Цветана иска да постави паметна плоча на Борю на фасадата на дома им, но получава следния отговор от дирекция "Културно историческо наследство":
Във връзка с молбата на др. Цветана Руменова за поставяне на паметна плоча на дома, където е живял нейният съпруг Борис Руменов (Борю Зевзека) Ви уведомяваме, че същият е известен най-вече като буржоазен журналист и хумористичен писател. След 9.IX.1944 г. той е осъден на смърт и разстрелян, а впоследствие реабилитиран. След направеното проучване и съгласувано с ръководството на Съюза на българските журналисти считаме, че личността и дейността на Борис Руменов (Борю Зевзека) не дават основание за поставяне на паметна плоча на неговия дом.
Документът е с дата 22.XII.1983 г.
Източник: УИКИПЕДИЯ
Добави коментар