В настоящия политически пейзаж наблюдаваме не просто обикновен спад на доверие, а цялостен разпад на политическата отговорност, маскиран зад фасадата на арогантност.
Провалът не е резултат от липса на идеи, а от неспособността да се поеме отговорност за взетите решения. Политиката не е само игра на компромиси, а преди всичко изкуство на решителност. Истината, която мнозина от днешните лидери забравят, е проста: с голямата власт идва голямата отговорност.
Снимка: БГНЕС/АНТОН СТАНКОВ
Отговорност не само пред собствените си поддръжници, но и пред обществото като цяло.
Кризата в политическото представителство у нас е ярка и болезнено очевидна. Вместо да бъдат служители на народа, нашите управници често се възприемат като формиращи общественото мнение, забравяйки, че именно избирателите са тези, които задават дневния ред.
Политическото представителство не е монолог, а диалог между властта и народа – връзка, която у нас е прекъсната.
Снимка: БГНЕС/АНТОН СТАНКОВ
Последните няколко години трябваше да научат политиците на една проста истина: обществото не иска чудеса, лозунги или грозни скандали, а стабилно и работещо правителство, ефективни институции и ясен политически курс. Вместо това, ежедневно се появяват нови политически фигури, които призовават за разум, но единственото, което се усеща, е изтощение.
Политическата система може да изглежда здрава на повърхността, но съдържанието ѝ е в процес на разпад.
Снимка: БГНЕС/АНТОН СТАНКОВ
Тук не става въпрос за смяна на играта, а за промяна на играчите. Всяка система – било то държавна или друга – може да бъде унищожена от ръцете на аматьори. Дори една успешна компания, поставена под управлението на човек с красиви теории, но без практически опит, ще рухне. Политиката изисква повече от теоретични концепции – тя изисква опит, стабилност и визия за действие.
Ето защо призивите за нови избори звучат не просто кухо, а направо цинично. Избори ще има – ако не напролет, то със сигурност в близко бъдеще. Но призивите за промяна без конкретни действия само губят времето на обществото. Нашите родители не жертваха младостта си в борба срещу един режим, за да бъдем сведени до охлокрация – управление на тълпата, където решенията са хаотични, а отговорността е разпиляна.
Снимка: БГНЕС/АНТОН СТАНКОВ
Всеки нов цикъл на избори само увеличава фрагментацията на парламента, отваряйки вратите за нови, нечисти сфери на влияние. Това, което днес остава от здравия разум, е заплашено от разпад, а политическият процес е превърнат в игра на власт, лишена от морална основа.
Затова, скъпи политици, не се превръщайте в нови Нерони. Не сте незаменими. Политиката е изкуство на компромиса, но и на смирението пред реалността, че властта принадлежи на народа. Ако забравите това, крахът ви е неизбежен.
Снимка: БГНЕС/АНТОН СТАНКОВ
Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Докато тиквата и шиши са в българската политика промяна няма да има в България и езика на омразата няма да изчезне.Обяснението е много просто-За 12години управление Бойко не можа да построи национална детска болница,не е сменен нито един километър водопроводи в малките населени места,не е ремонтиран нито един от пътищата между малките селища,няма медицински хеликоптери,няма хеликоптери за планинските служби.Той назначи всичките си мутреси на ръководни длъжности в държавата,та чак и в ЕС.В университетите плеймейтките си купуват дипломи по право и икономика на кило и после спонсорите им ги назначават на длъжност най-малко заместник министър.12 години този не спря да се оплаква и насъсква хората едни срещу други по всеки проблем в държавата.Начина на просташко говорене и на двамата и незачитане на институциите опростачи цялата държава.Милиардите изпратени от Брюксел видяхме къде отидоха.Понеже се страхуват ,че от Вашингтон и Брюксел ще им извадят всичките далавери се съгласиха да ни унищожат селското стопанство,промишлеността,да се опитат да закрият мините и сега внасяме ток,обезоръжиха армията,за да подкрепят фашиста Зеленски и още и още и още.......