Засилващото се политическо противопоставяне между Съединените щати и Китай, както и между демократичния свят и авторитарните режими, променя развитието на световната икономика, създавайки нови вериги за доставки. Това води до икономическа фрагментация, включваща търговски ограничения и поставянето на бариери при разпространението на технологии.
Ограничаването на международното сътрудничество води до значителни последици и предизвикателства.
Наскоро процесът намери израз в два протекционистки закона, приети в САЩ през миналата година. Милиарди долари като субсидии се насочват за стимулиране на американското производство на средства за добиване на възобновяема енергия; електрически превозни средства, както и за подкрепянето на стратегии за декарбонизация.
Снимка: PIXABAY/Gerd Altmann
Други милиарди се насочват за запазване на лидерството на американците в стратегически индустрии като производство на чипове, полупроводници от висок клас и най-вече за развитието на научни и технологични иновации; в откриването, създаването и комерсиализацията на технологии на бъдещето.
Новият Inflation Reduction Act е федерален закон на Съединените щати, чиято цел е да ограничи инфлацията чрез намаляване на дефицита, понижаване на цените на лекарствата и инвестиране в местно производство на енергия, като се насърчава чистата енергия.
Предвидени са 391 милиарда долара.
Снимка: PIXABAY/Gerd Altmann
Другият приет закон е Chips and Science Act. Предоставят се около 280 милиарда долара, с цел насърчаване на вътрешното производство на полупроводници и изследвания. 39 милиарда долара отиват за субсидии за производство на чипове само на територията на САЩ. Инвестиции от 10 милиарда долара се насочват към местни иновационни и технологични центрове, в STEM образованието и обучението до бакалаври и магистри.
Снимка: PIXABAY/English/Ooseey
Всичко това не изглежда добре за глобалистите.
През последните три десетилетия икономическата интеграция в света ускори растежа на производителността, като се повиши жизненият стандарт и крайната бедност намаля. Сега с подобни протекции, произтичащи от търговската война между САЩ и Китай; санкциите спрямо Русия; военните конфликти и особено агресията в Украйна, се очертава период, който заплашва търговските и инвестиционните потоци.
Снимка: PIXABAY/Maximilian Ihm
Геополитическите съображения трасират нови пътища, които фрагментират световната икономика.
Производителите в Европа и Азия също се притесняват от законите в САЩ, тъй като считат, че те несправедливо облагодетелстват само американските компании и освен всичко друго така привличат чужди фирми и инвестиции.
Например шведите от Northvolt AB, които произвеждат и разработват батерии.
Снимка: PIXABAY/Volkswagen-newsroom.com/
Те заявиха своите намерения за присъствие на пазара в САЩ, като купиха американската компания Cuberg със същата дейност. Германската Volkswagen AG похарчи два милиарда долара, за да построи завод за електрически коли в Южна Каролина, а южнокорейската Samsung изгражда завод за чипове в Тексас.
Изправен пред заплахата на азиатските и американските производители, ЕС отвори пътя за сериозни субсидии към бизнеси, които са в сферата на нисковъглеродната икономика. Примерът на САЩ бе последван в законодателството и между страните членки бе договорен специален закон за чиповете.
Отпуснати бяха 43 милиарда евро за субсидии.
Снимка: PIXABAY/Colin Behrens
Мерки за защита от технологичното настъпление на Китай се приемат и във Великобритания, Япония, Южна Корея и други страни. Новите вериги за доставки все повече отстраняват зависимости от Китай и Русия. Всичко това може да се отрази обаче негативно на африканския континент. Много от държавите там са задлъжнели тежко и ще им е по-трудно да покриват своите разходи.
Международният валутен фонд отбеляза, че Африка ще загуби най-много от глобалната икономическа фрагментация. Специалисти твърдят, че цената за една средна африканска държава може да достигне до отнемане на 4% от БВП.
Правителствата там не разполагат с възможностите да осигурят субсидии в такъв мащаб, както САЩ и богатите му съюзници. Все пак Африка би могла да се включи активно със свои компании за производство и обработка на метали, което ще е от огромно значение за прехода към зелена енергия.
Снимка: PIXABAY/James De Mers
Това са: никел в Танзания, паладий и манган в Южна Африка, мед в Замбия, кобалт в Конго и литий в Зимбабве.
Дали новите предизвикателства пред световната икономика, следствие от продължаващото задълбочаване на фрагментацията, няма да се отразят върху инвестициите за развитие на зелените технологии в Европа, предстои да видим.
Известно е, че ЕС е поел ангажимент до 2050 година да превърне икономиката си в климатично неутрална.
Обаче…
Снимка: PIXABAY/Gerd Altmann
За жалост Африка винаги ще бъде жертва на амбициите на целия останал свят