На 4 юли се навършват 214 години от рождението на Джузепе Гарибалди. Италианският генерал и политик е смятан за един от бащите на отечеството на Италия.
Като революционер ръководи и се сражава в редица военни кампании, довели до обединението на Италия. Заради участието си във военните действия в Бразилия, Уругвай, както и из Европа, е наречен „герой на два свята“.
Гарибалди е световноизвестен заради широкото медийно отразяване, което е било силно за времето си. В трудни моменти той получава финансова и военна подкрепа от Обединеното кралство и САЩ.
Революционерът оставя на заден план личните си виждания и се подчинява на монархическата власт на Карл Алберт и Виктор-Емануил II, въпреки че е изявен републиканец. Кулминацията в неговите дела е „Походът на хилядата“.
Роден е на 4 юли 1807 г. във френския град Ница, към който остава силно привързан. Тъй като регистрите са на френски език, той бива записан като Жозев-Мари Гарибалди. На 7-годишна възраст Джузепе става поданик на Виктор-Емануел, след като Ница му е върната след победата над Наполеон.
Баща му, Доменико, е потомствен моряк, а майка му, Мария Раймонди, е образована жена, която иска синът ѝ да стане свещеник или адвокат.
Снимка: Уикипедия
Оказва се, че ученето не го влече за разлика от морето. На 15-годишна възраст става юнга, а на 25 вече е капитан на търговски кораб. Гарибалди пише в мемоарите си: „Струваше ми се, че да плувам по моретата е предназначението на моя живот. Как и кога се научих на това, не помня, май винаги съм го можел и съм се родил амфибия“.
Джузепе не е завършил никакво училище, но знае четири езика, рецитира Данте и Омир, стихове на Петрарка, Байрон, и Тасо, чете Макиавели, италианска история и познава военните кампании на Ханибал, Сципион, Наполеон и други велики пълководци.
Докато пътува из страните, среща човек, който го запознава с идеите на Мацини за обединение на Италия. Семето попада в плодородна почва, той се записва в тайната организация „Млада Италия“ и дава клетва да се бори за независимостта и единението на родината си. Гарибалди цял живот е готов да влезе в съюз и с дявола, за да постигне целта.
През 1834 г. той опитва да вдигне бунт във флота на кралство Сардиния и получава позорна смъртна присъда – разстрел в гърба, но успява да избяга в Южна Америка. Там остава 13 години и се включва в две местни войни, при което се прочува като добрият разбойник Хосе, който пиратства срещу врага и раздава плячката на своите.
В Южна Америка усвоява военното дело и побеждава не само в морски, но и в наземни операции. Също така се учи да язди и намира една от знаменитите си символики – червените ризи, в които се обличат тъй наречените „гарибалдийци“.
Снимка: Уикипедия
Джузепе става масон и среща красивата креолка Анита Рибейру да Силва, която е негова спътница през следващите 15 години. Когато се ражда петото им дете, Анита умира и това съсипва Гарибалди.
През 1848 г. той се завръща в Италия с няколко десетки свои хора. Тази военна сила от волни птици със собствено мнение не допада на властите. Пристигането им съвпада със силната революционна вълна в цяла Европа. Така че в родината Гарибалди участва в някои военни кампании, но пак е принуден да бяга и отива в Америка, този път – Северна.
През 1854 г. купува половината от сардинския остров Капрера и става земеделец. Не след дълго кралство Сардиния започва война с австрийците, в която Гарибалди се включва, като набира доброволчески отряд, наречен „Алпийски ловци“. Произведен е в чин генерал-майор и успява да постигне ред победи, но войната е неуспешна.
Джузепе се занимава активно с политика и бива избран за депутат. След като родната му Ница е продадена на французите, Гарибалди напуска парламента в знак на протест и заедно с червеноризите си доброволци тръгва към Сицилия.
През 1860 г. той провежда „Походът на хилядата“, както е кръстен по-късно, с който освобождава Сицилия от бурбонския крал на Неапол и я дава на крал Виктор Емануил II. Гарибалди му предава острова във владение, след като кралят категорично отказва да го назначи за „временен диктатор“ там.
Няколко месеца по-късно, 53-годишният Гарибалди се жени за втори път, но бракът му трае само няколко минути. Веднага след церемонията, още в църквата, 18-годишната булка му признава, че чака дете от друг.
През живота си Гарибалди има много връзки, включително с маркизи, графини и херцогини от цяла Европа. Накрая обаче се жени за Франческа Армазино, гувернантка на големите му деца, която му ражда малки.
През 1861 г. е обявено създаването на единно италианско кралство, начело с Виктор Емануил, но в него не влизат Рим и Венеция. Гарибалди решава да поправи нещата и тръгва на военен поход с лозунга „Рим или смърт“. Джузепе е спрян и дори ранен в крака от редовната армия, която самият крал изпраща срещу него, защото монархът води тънка дипломатическа игра и търси европейско признание на Италия, така че няма никакво желание Гарибалди да му пречи.
През 1870 г., когато френските войски изоставят папската държава и армията на Виктор Емануел влиза в нея, за да реализира голямата мечта на Гарибалди – пълното обединение на Италия, той изобщо не е поканен да участва.
През 1882 г. Джузепе Гарибалди умира на малкия остров Капрера на 74-годишна възраст.
Добави коментар