"Това вероятно е най-значимото изображение от тези олимпийски игри", отбеляза една публикация в китайската платформа Weibo.
Но бързо набралата популярност снимка на медалистите, които си правят селфи на подиума, отклони вниманието от китайското злато по тенис на маса за смесени двойки.
Вместо върху китайския отбор, светлината на прожекторите освети историческия момент, в който севернокорейските сребърни и южнокорейските бронзови медалисти застанаха на един подиум.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/TERESA SUAREZ
Кръщавайки снимката "Селфи на победата", организаторите на Олимпиадата подеха кампания, която разреши на медалистите да се снимат на подиума. Спортистите с готовност се възползваха от предоставената опция. Ползвайки, разбира се, любезно предоставените телефони от южнокорейския спонсор Samsung,
Да не забравяме, че селфитата бяха табу по време на миналите Игри.
Спортът отдавна служи като инструмент на меката сила за участващите държави. Чрез него те формират влияние, сключват съюзи и участват в глобалната дипломация. През последните години Северна Корея също започва да ползва този подход. В опит да се закачи към една по-различна сцена за международни отношения.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/CAROLINE BLUMBERG
Стратегията е особено отчетлива по време на големи международни събития. Като Олимпийските игри, където участието на Северна Корея има две основни цели - легитимиране на Севера като национална държава и проява на нормалност пред външния свят.
Докато нацията продължава да бъде изолирана - заради автократичния режим, ядрените опити и потъпкването на човешките права; участието в спортни събития ѝ позволяват да се прояви, макар и за миг, като нормален, спазващ правилата участник в глобалните дела.
Особено пък Олимпийските игри. Те предлагат на Северна Корея подиум, на който да бъде легитимна държава. Наред с други нации. Без политическа намеса.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/VASSIL DONEV
На миналите олимпийски игри Северна Корея пак изпрати малка делегация от спортисти, за да се състезават в избрани спортове. Така режимът показа пред света национално единство и устойчивост. Макар и на контролирана дистанция от глобалната общност.
Самите спортисти често са третирани като повече от състезатели. Те са посланици на идеологията на режима. И от тях се очаква да поддържат принципите на държавата, като същевременно поддържат високо ниво на дисциплина и благоприличие.
В същото време внимателно ограниченият характер на тяхното участие позволява на Пхенян да контролира до каква степен негови граждани ще имат досег с "покварата" на чуждите култури и идеи.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/KCNA
Но докато други държави използват големите форуми за изграждане на мостове, насърчаване на добра воля и подобряване на международния си имидж, севернокорейската версия на спортната дипломация е много по-контролирана и насочена навътре.
Режимът е стриктно фокусиран върху укрепване на собствената си легитимност и суверенитет. И това до голяма степен служи единствено за вътрешно потребление. За развиване на собствената версия на режима за глобалната враждебност.
Парадоксът е, че Пхенян се опитва да създаде образ на държава, която е едновременно част от света и отделена от него. Суверенна държава, която се ангажира с международната система. Но само по своите си правила.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/KCNA
Добави коментар