Пакистанците са на колене пред бавния интернет. Но кой е виновен и каква е причината си остава въпрос на догадки за обществото.
Активистите твърдят, че държавата изгражда защитна стена в китайски стил. Защото се опитва да наложи тотален контрол върху онлайн пространството. Длъжностните лица пък оспорват тези твърдения. И на свой ред приписват проблемите със скоростта на широко разпространеното използване на защитени връзки (VPN)
Последните седмици обаче не са прецедент.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/BILAWAL ARBAB
Ограничаването на интернет пространството се превърна в тенденция в значителна част от Южна Азия. Особено в държавите с авторитарни режими. Властите все по-често предпочитат да оставят страната си офлайн. Така спират потока от информация и пресичат всеки опит за несъгласие или протест.
В Пакистан този подход е особено ефективен, защото затваря единствения източник на истински новини в страна, в която вестниците и телевизията са тотално политизирани. А атаките срещу независими журналисти са нещо обичайно от десетилетия.
Надеждата, че масовите медии ще информират обществеността адекватно отдавна се е изпарила. И хората влизат в Мрежата, за да разберат какво се случва наистина.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/ARSHAD ARBAB
Разбира се този вид информираност идва с обичайните неточности, които се появяват при тълкуване на новини от социалните медии. В сложна политическа ситуация, като тази в Пакистан дезинформацията и теориите на конспирацията изобилстват. Като в повечето случаи се разпространяват от самите политически актьори. Защото за властите контролът е решаващ аспект от управлението.
Медийният пейзаж в Пакистан е тясно обвързан с интересите на режима. В този смисъл Мрежата е предизвикателство за дежурното отсяване на информацията. Социалните медийни платформи, независимите новинарски уебсайтове и блогове предлагат алтернативни гледни точки. А те подкопават държавната пропаганда. Понеже разкриват корупция, нарушения на човешките права и всякакъв друг произвол на управлението.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/SHAHZAIB AKBER
За да се противопоставят на това, авторитарните режими се преориентират към необуздана цензура на интернет пространството. Като следят активностите онлайн и просто блокират достъпа до неудобните сайтове.
Това, естествено е в разрез със свободата на словото, правото на достъп до информация и правото на събрания, всички от които все още са заложени в конституцията на Пакистан.
А според ООН достъпът до интернет официално е човешко право.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/FAYYAZ AHMED
Южна Азия е регион, белязан от религиозно, етническо и езиково многообразие. Това неведнъж е водело до ескалация на напрежение и до прояви на насилие в различните общности. Властите твърдят, че неограниченият поток от информация в интернет изостря тези напрежения, като „разпространява реч на омразата, фалшиви новини и подстрекателско съдържание“.
Много удобен претекст за дърпане шалтера на Нет-а.
Факт е, че Мрежата се използва от терористични организации, бунтовници и всякакви враждебни организации за планиране и извършване на атаки, разпространение на екстремистка пропаганда и набиране на нови членове.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/SHAHZAIB AKBER
Но безразборните спирания, особено в региони със значителни политически вълнения или малцинствени популации, нарушават ежедневието, изолират общностите от външния свят и пречат на достъпа до основни услуги.
Безотговорното използване на ограниченията е ясен знак, че държавата ги използва за потискане на политическите свободи и засилване на захвата над своите граждани. Което е колективно наказание за населението и създава атмосфера на страх и несигурност. А те обезсърчават така необходимата политическа ангажираност и несъгласие.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/FAYYAZ AHMED
Добави коментар