Aдминистрацията на Тръмп забрани на Харвард да приема чуждестранни студенти. И това предизвика силен отзвук в Китай.
Китайците приеха новината с ирония, като изтъкнаха в социалните медии, че САЩ вредят на собствения си научен и образователен потенциал. Някои изразиха съмнение дали Харвард ще остане на същото ниво, ако загуби достъпа си до международни таланти.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Mark Stockwell
Но официално, мярката бе възприета като част от задълбочаващото се напрежение между Вашингтон и Пекин. Китайски официални лица осъдиха действието, определяйки го като политизиране на образователното сътрудничество.
От Вашингтон им отговори министърът на вътрешната сигурност, Кристи Ноем.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Mark Stockwell
Настоящата администрация счита Харвард за отговорен заради прояви на антисемитизъм, насърчаване на насилие и сътрудничество с Китайската комунистическа партия.
Ведомството посочва предполагаеми връзки между университета и китайски институции, или лица, ангажирани с военни изследвания. Както и отношения с определена организация, част от черния списък на Тръмп, заради предполагаеми нарушения на човешките права.
Кристи Ноем Източник: WIKIMEDIA/By Tia Dufour
В продължение на години Китай изпращаше най-много студенти именно в САЩ. Защото университетите от Бръшляновата лига, като Харвард, Принстън и Йейл, са широко разпознаваеми сред китайската средна класа.
Китайците възприемат американското висше образование като символ на престиж и ключ към успех на силно конкурентния трудов пазар у дома.
Защо ни е важно?
Източник: WIKIMEDIA/By CJ Gunther
От десетилетия постоянният поток на китайски студенти към Съединените щати служеше като един от най-стабилните фактори в иначе непостоянните отношения между двете глобални сили.
Дори когато политическото напрежение между Пекин и Вашингтон се повишаваше - по стратегически и идеологически различия, или в борба за глобално влияние - образователният обмен си оставаше форма на "мека дипломация".
И тя изграждаше уникална връзка между двата народа.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/John G. Mabanglo
До съвсем скоро Китай категорично беше най-големият източник на чуждестранни студенти в САЩ. Ежегодно, в американски университети се записваха стотици хиляди китайски граждани.
Това се случваше заради високото уважение, с което се ползват, особено елитните институции.
Печатът на Хрвардския университет Източник: WIKIMEDIA
За разлика от други символи на американската култура, като холивудските филми или iPhone-а, американските университети запазват своята притегателна сила.
Въпреки растящия национализъм и конкуренцията от местни алтернативи.
Университетите в САЩ отдавна са символи на интелектуално превъзходство и успех, постигнат чрез лични усилия – качества, които дълбоко резонират с конкурентната образователна култура в Китай.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Mark Stockwell
За поколения китайски ученици, приемът в Брашляновата лига беше личен триумф и огромна семейна гордост.
В този смисъл елитните американски университети доказват предимствата на глобализацията. Поне до момента...
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Clemens Bilan
Защото китайските студенти се връщаха от САЩ с по-нюансирано виждане за света. И по-дълбоко разбиране за либералното образование, академичната свобода и гражданските ценности.
Принципи, които не съвпадат напълно с политическата система в Китай, но имат огромно значение за поддържане на междукултурния диалог.
Източник: WIKIMEDIA/By Jessica Williams
Статуята в двора на колежа на Харвардския университет, известна като "Статуята на трите лъжи". Защото Харвард е създаден през 1636, а не през 1638; мистър Харвард е спомоществовател, а не основател; и статуята не изобразява него, а студент от XIX век.
Добави коментар