През последните години, основната заплаха за демокрацията идва не отвън, а отвътре – през собствените ѝ управници.
От Вашингтон до Уестминстър, от Ню Делхи до Бразилия - избраните по демократичен път лидери сами създадоха кризите, които сринаха доверието в институциите, задълбочиха разделението в обществото и разклатиха устоите на системите.
Същите, които би трябвало да защитават.
PIXABAY
Кризата в управлението не е въпрос на лява или дясна идеология, тя е следствие от липса на отношение и пренебрегване на отговорностите.
Да вземем за пример Доналд Тръмп - не той е създал политическата поляризация, но успя да я доведе до крайност. Отказът му да приеме резултатите от изборите през 2020-та и командната роля в щурма на Капитолия, белязаха преломен момент за американската демокрация.
PIXABAY/M. H.
А САЩ бяха нещо като пример за останалите демократични страни по света.
Защото проблемите не се ограничават до едно управление, в една държава. Легално избраните, които се представят за защитници на демократичните ценности, често звучат отдалечено и технократично. Което още повече отчуждава обикновените граждани.
PIXABAY/Tibor Janosi Mozes
Резултатът е растящо разочарование и дълбоко недоверие към политическата класа.
Дори в Европа, доскоро възприемана като бастион на стабилността, пукнатините вече са широки. В Унгария и Полша управляващите партии използват демократичните избори, за да узаконят авторитарен контрол, манипулирайки съдебната система и овладявайки медиите. У нас отдавна е същото.
За Русия да не говорим...
PIXABAY/NVD
Защо ни е важно?
Демокрацията не е изоставена, а изопачена. Изборите са на мястото си – законни и легитимни, но целта вече друга. Те са инструмент за укрепване на еднолична власт. И узаконяване на бизнес.
А хората не са наивни глупаци - те виждат, разбират и задават въпроси.
PIXABAY/Open Clipart
Отговорът как се стигна до тук отчасти се крие в принципния успех на самата демокрация.
Когато тя функционира, всички я приемаме за даденост. Но лидерите започнаха да използват институциите като инструменти за лично удобство. И рамките на отговорността бяха заличени.
Това направи избирателите апатични А медиите се преврнаха в бойни полета за политически битки. Като персоналните победи изместиха стратегическата визия.
PIXABAY/Sinisa Maric
В допълнение, липсата на споделени обществени цели затруднява съществуването на демократичен консенсус. В ерата на дигиталните мрежи, лидерите се стремят да доминират нишови среди, вместо да обединяват широките маси.
Манипулацията на информация и липсата на общи факти замениха демократичния дебат. Политиката стана игра на доминация, а не на убеждение.
PIXABAY/Gerd Altmann
Но може би най-сериозната грешка на днешните демократични управници е отказът им да поемат отговорност. Вината винаги се прехвърля върху "другите" – опонентите, медиите, системата...
В действителност обаче, разпадането на демокрацията е поредица от (уж) незначителни компромиси – нарушени тук-там правила, пренебрегнати институционални практики и мълчаливо одобрение за съмнително поведение, в името на удобството.
PIXABAY/Vilius Kukanauskas
По този начин, съвременната демокрация се сведе до провеждането на избори, но така, че да могат да бъдат признати.
А тя има нужда от процеса след тях - култура на почтеност, готовност за отстъпки, уважение към ограниченията и съобразяване с институциите.
PIXABAY/Andreas Volz
Демокрацията е уязвима не толкова от външни врагове, колкото от моралния упадък на лидерството.
И все пак, за разлика от автократичните режими, демократичните имат възможност да се коригират. Избирателите могат да настояват за промяна, институциите могат да бъдат укрепени, а лидерите – да бъдат подменени.
PIXABAY/John Hain
Но това ще се случи само ако обществото спре да приравнява спечелването на избори с ефективно управление. И ако реалните действия заменят лозунгите.
В противен случай, сегашният период от историята ще бъде запомнен като време, в което демокрацията беше предадена. От онези, които трябваше да я защитават.
PIXABAY/AI Solution
Не нашето многообразие e, което ни разделя; не е нашата етническа принадлежност, религия или култура. След като вече сме постигнали свободата си, между нас може да има само едно разделение - между онези, които ценят демокрацията и онези, които не я ценят. Нелсън Мандела
Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
А кои по точно са демократите в днешния свят-Байдън и компания,които подготвиха и осъществиха войната в Украйна,извършиха преврати в цял свят с оправданието ,че внасят демокрация,Урсула,Макрон и Мерц,които сринаха със собствените си малоумни решения и отказа от евтин газ собствените си икономики,които настояват за безумната зелена сделка,които опитаха да контролират население от 450 млн.души с ковида,които изземват функциите на националните правителства и се опитват да създадат квазидържава от ЕС ,които искат да откраднат 800 млрд.евро от социалните услуги на гражданите си и да се въоръжават без някой да ги напада,които гледат безучастно убийството на 30000 деца в Газа и ходят на гости на фашиста Зеленски,който изби собствения си народ?!?!?!?А да не говорим за Джонсън,Стармър и всякакви други отрепки.Нали същите тези отмениха изборите в Румъния,защото не им харесва президент с различно мнение,тези същите наказват ,изнудват и заплашват лидери като Орбан,Фицо,Вучич,защото не искат война и поставят на първо място националните си интереси.Нали точно тези измислиха малоумния лозунг"Мир чрез сила".Същите тези превърнаха войната в Украйна в световна истерия,но мълчат за чудовищната хуманитарна катастрофа в Газа?!?!?!Ето тази изродена демокрация трябва да бъде унищожена,за да стане света отново нормален.Иран вече показа на Нетаняху ,че не е Господ,че не е вечен и недосегаем и не може да раздава собствено правосъдие по целия свят.Да се готвят следващите.........