Битката за Вашингтон

Враждата между Мъск и Тръмп показва какво се случва, когато нерегулираните парични потоци превземат политиката.

Мъск не е първият и няма да е последният милиардер, който налива огромни суми в американските избори. Но той говори на висок глас и пред целия свят за онова, което обикновено се премълчава - ролята на парите в американската политика.

WIKIMEDIA/Office of Speaker Mike Johnson

"Такава неблагодарност! Без мен Тръмп щеше да загуби изборите, демократите щяха да контролират Камарата, а републиканците щяха да са 51 на 49 в Сената", написа той в своята социална мрежа X.

В САЩ милиардерите често влияят върху политиката. По всевъзможни начини. Те постигат своите цели чрез пари, лобиране или връзки. Но малцина го правят толкова явно и с толкова силен ефект, както Илон Мъск през последната година.

ЕПА/БГНЕС/Francis Chung

Това показва колко нестабилно е станало управлението в страната, защото е напълно зависимо от всякакъв вид задкулисни сделки.

Конфликтът между Мъск и Тръмп е ясен пример за политиката след решението за "Citizens United". Най-богатият човек в света инвестира огромни средства, за да вкара в Овалния кабинет "свой" кандидат.

WIKIMEDIA/Bill Ingalls

След което официално зае неофициална позиция в специално създадена за него правителствена структура. За да разруши части от системата, които не го устройват.

Защо ни е важно?

Преди петнайсетина години Върховният съд на САЩ разреши на корпорации и външни организации да влагат неограничени суми в изборния процес.

ЕПА/БГНЕС/Gohn G. Mabanglo

Тогава съдията Антъни Кенеди, представител на консервативното крило, твърдеше, че дори да има усещане за влияние или привилегирован достъп, това няма да подкопае доверието на обществото в демокрацията.

Но събитията оттогава насам не спират да доказват обратното. Вливането на огромните финансови средства унищожава демокрацията и примерът с Мъск и "неговия" президент само илюстрира дълбочината на проблема.

ЕПА/БГНЕС/Gage Skidmore

Това обаче не е прецедент.

Практиката е добре позната и на републиканците, и на демократите. "Иинвестициите" на свръхбогатите, които откупуват място за своя фаворит, могат да бъдат  открити на всички нива в американската политика.

В конкретния случай, ролята, която беше предоставена на Мъск не му позволи да направи това, което искаше. Особено, за да стопира водещия законопроект за разходите на Тръмп.

ЕПА/БГНЕС/Francis Chung

Засега поне "Големият, красив законопроект" на президента не намалява достатъчно разходите и не облагодетелства милиардера. Или казано иначе – бюджетът на САЩ не устройва южноафриканеца с американски и канадски паспорт - Илон Мъск.

И понеже администрацията на Америка престава да работи за неговата лична изгода, той естествено се обръща срещу нея.

WIKIMEDIA/The White House

На този етап републиканските лидери остават твърдо в подкрепа на Тръмп и демонстрират лоялност към неговото влияние в партията. Което е закономерен и подходящ финал на нелепия съюз между Тръмп и Мъск, започнал с хвалебствия и място на първия ред в американската политика.

Но ако Мъск не успее да защити финансовите си интереси, той просто ще изтегли финансовата си подкрепа и ще я пренасочи към нова политическа инициатива.

ЕПА/БГНЕС/Will Oliver

Той вече е намеквал за възможността да създаде трета политическа сила. Идея, която в американската история често се е проваляла. Този път обаче може и да "върже". Стига да бъде подкрепена от неговото, почти неограничено, финансово и медийно влияние.

В един политически пейзаж, доминиран от пари, технологични елити и медийни войни, подобна стъпка може да пренареди статуквото.

Това поставя притеснителни въпроси. Не само за бъдещето на американската демокрация, но и за границите на частната власт в обществения живот.

ЕПА/БГНЕС/Ali Haider

Независимо дали ще остане в рамките на системата или ще се опита да създаде своя собствена, Мъск вече е доказал, че не е редови зрител на политиката като бизнес. Той иска да бъде неин архитект.