Идеалисти | С револвер и ятаган в ръцете

Турция тихомълком се превърна в един от най-големите играчи на оръжейния пазар в Европа и Ердоган вече умело използва отбранителната индустрия на страната като основен лост за геополитическо влияние.

Външната политика на Ердоган се подчинява на един съвсем прост, почти османски принцип: "По-добре сделка с всеки, отколкото мишена за всички." Може би затова турският президент окачи гигантски флаг до залата на НАТО в Анкара и превърна срещата на върха в пищен панаир на турското оръжие.

Нещо като: "Ние вече сме технологична сила и вие имате нужда от нас."

ЕПА/БГНЕС Necati Savas

Докато турските дронове Bayraktar и военните кораби подсилват отбраната на Украйна, Анкара вече изнася тежко въоръжение и за страни от ЕС и НАТО. Това кара Запада да си затваря очите за упадъка на демокрацията в страната.

Ердоган дори обяви допълнителен бюджет от 24 милиарда долара за мащабната система за противовъздушна отбрана Steel Dome. Тя ще покрива турското небе, но ще се интегрира и в архитектурата за противовъздушна отбрана на НАТО.

Reuters

Новината от срещата обаче беше, че американският президент Доналд Тръмп, който присъства лично в Анкара, обеща да обмисли премахването на санкциите и продажбата на изтребители F-35 за Турция, блокирани след закупуването на руските системи С-400.

Но колкото и силен да изглежда Ердоган на международната сцена, у дома ятаганът му губи остротата си под натиска на икономиката и конституцията. Той няма право да се кандидатира отново за президент през 2028 г. И затова направи две съществени стъпки, за да заобиколи закона. Първо се опита да неутрализира лидера на най-голямата опозиционна партия Йозгюр Йозел, а после заговори за свикване на предсрочни избори преди изтичането на сегашния му мандат.

Това е законова вратичка, която би му позволила да "нулира хронометъра" и да управлява още пет години.

Но годишната инфлация упорито остава над 30%, а лирата продължава да се обезценява спрямо долара. МВФ понижи прогнозата си за растежа на турската икономика до 2,9% за годината. А войната в Близкия изток допълнително оскъпява енергийния внос на страната.

Presidential Press Service

И понеже войните в региона изтощиха основните съперници на Ердоган – Русия и Иран – той реши тактически да се върне към Алианса. При това ултимативно и в типичен за Високата порта стил: "Махнете всички ограничения върху оръжейния ни износ, ако искате от нас пълно съдействие."

Това е доказателство, че Анкара винаги ще трябва да балансира между демократична Европа, имперска Русия и мюсюлманския свят, което естествено включва и антиизраелските настроения. Затова огромното турско знаме, поставено до сградата, в която се проведе срещата на върха на НАТО, както и подарените на всички револвери турско производство, могат да се окажат символичната цена, която Западът е готов да плати, за да може Турция отново да "полети" на крилете на американските изтребители.

AFP

Ердоган поддържа изключително остър курс срещу Израел. Дори израелските служби вече открито го определят като заплаха от мащаба на Иран, наричайки новата регионална ос Турция–Сирия–Катар "Мюсюлмански братя".

Но Турция си остава перфектният пример за "непредвидим партньор". Държава, без която НАТО трудно може да защити южния си фланг. И същевременно държава, която във всеки един момент е готова да изнудва собствените си съюзници за лична изгода.

ЕПА/БГНЕС Georgi Licovski

Удобен момент, между другото, защото икономически изтощена от войната в Украйна, Москва вече не може да предложи на Турция нито модерни технологии, нито сигурност. За Ердоган Русия беше полезна, за да изнудва Байдън. При Тръмп обаче правилата са други.

Американският президент разсъждава като бизнесмен и неговият турски колега знае, че сделка от типа "оръжие срещу пари и лоялност" е език, който Белият дом владее до съвършенство. Поне засега.

ЕПА/БГНЕС Filip Singer

Ердоган знае, че страната няма да пребори 32-процентова инфлация с руски рубли или китайски юани. На Турция са ѝ нужни западни инвестиции, стабилност на лирата и отваряне на пазарите. Затова връщането в програмата за F-35 е категоричен сигнал към глобалните пазари, че Турция е закотвена в западната икономическа орбита.

Въпреки острата си антиизраелска реторика, Ердоган няма никакъв интерес Иран да стане абсолютен хегемон в Близкия изток. Силното присъствие на САЩ и НАТО в Турция гарантира, че Анкара запазва лидерската си роля в ислямския свят, без да позволява на Техеран да диктува правилата.

ЕПА/БГНЕС Filip Singer

Освен това антиизраелската позиция на Ердоган е чисто вербален коз. С него президентът показва на избирателите у дома и на арабските си съседи, че си сътрудничи с НАТО за технологии, но сърцето му е с мюсюлманския свят. Перфектната упойка за консервативния електорат. И отклоняване на вниманието от турските заводи, които бълват оръжие за НАТО.

Успешните сделки с НАТО, Тръмп и завръщането към F-35 са огромен престиж за турския президент. Те го превръщат в очите на избирателите в "незаобиколимия световен лидер", без когото Турция ще изпадне в международна изолация.

ЕПА/БГНЕС Filip Singer

Обаче Ердоган управлява от близо четвърт век и умората от неговия модел в обществото е огромна. Особено сред поколението Z, което не познава друга Турция и масово гласува против него. Ако инфлацията остане над 30%, а стандартът на живот на турците продължи да се срива, дори най-твърдият консервативен електорат може да се пречупи под тежестта на празния хладилник.

Но Ердоган е доказан майстор на политическото оцеляване и планът за предсрочни избори е перфектно изчислен правен маньовър. Докато държи в едната ръка револвера на модерната оръжейна индустрия, а в другата ятагана на османската политическа традиция, Ердоган продължава да печели време.

Това прави свалянето му от власт изключително трудна задача дори за силно мотивирана опозиция.

ЕПА/БГНЕС Filip Singer

В крайна сметка Високата порта отново доказа, че е майстор на геополитическия пазарлък. И въпреки огромните негативинатрупани във времето, везните все още клнят в полза на Ердоган.

Защо ни е важно?

Независимо дали харесваме Ердоган, той е пример как една държава съумява да превърне собствената си индустрия в дипломатическо оръжие. В България обикновено очакваме геополитиката да работи в наша полза, но не предлагаме нищо в замяна.