Епохалното предизвикателство

07:03, 26 май 23 / Политика Шрифт:
Станислав Бояджиев

Азиатската държава e една от най-бързо развиващите се, влиятелни, конкуриращи Запада, страни в света. Известна е с древната си история, богата култура и огромен потенциал, но също така и с амбициите си да промени световния ред и да се наложи като глобален лидер.

Израз на тази целеустременост бе глобалната стратегия за развитие „Един пояс, един път“, приета от правителството на Китай през 2013 година. Намеренията са за инфраструктурно развитие и инвестиции в над 70 страни по света. Китайският президент Си Дзинпин я представи като предложение за подобряване на регионалната свързаност, обхващащо напълно Русия, почти цяла Европа, цяла Африка и части от Южна Америка. Намерението бе определено от някои наблюдатели като глобална търговска мрежа с център Китай.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Valeriy Sharifulin

Веднага се изрази опасение, че това е план на китайците за световно господство.

Бурното си развитие Китай дължи на глобализма, а това дали то ще продължи, зависи отново от глобализма. Прозрачната цел на Китай е световна икономическа хегемония. Въпреки това „Един пояс, един път“ допреди няколко години предизвикваше известен ентусиазъм в ЕС до степен, че върховният представител на ЕС Жозеп Борел призова за доктрина с името „Моят път“. Названието бе заимствано от прочутата песен на Франк Синатра

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Ernesto Mastrascusa

Намеренията на китайците биха могли да бъдат приети като израз на една откровено материалистична идеология, ако не познавахме управляваната от комунистическа партия държава. Едва ли има съмнение, че подобна експанзия няма как да не предизвика сблъсък със западните представи за правата и свободите на хората.

Ето защо към констатацията, първо обявена от САЩ, че Китайската народна република е най-сериозното и системно предизвикателство, се присъедини и Европейският съюз.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Yan Yan CHINA OUT

В последните години влошаването на имиджа на азиатската държава се дължи не само на мистерията около пандемията от COVID-19, но бе ускорено и от отношението ѝ към войната в Украйна. Последното, особено в Централна и Източна Европа, се възприема като толерантност към действията на руската армия. Допълнително напрежение създава и разбирането, че тази търпимост към имперските домогвания на Путин има връзка с претенцията на Пекин към независимостта на Република Китай, която по-често е наричана Тайван.

Така Италия и Гърция, които доскоро бяха склонни да си сътрудничат с китайците в изграждането на „Един пояс, един път“, сега не изглеждат особено въодушевени. Сериозността и промяната в отношенията се потвърждава от думите на премиера на Италия Джорджа Мелони, която заяви, че обмисля дали да поднови меморандума за разбирателство с Китай.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Filippo Attili

Политическият пейзаж в Индийско-Тихоокеанския регион се оцветява все по-ярко от засиленото военно присъствие на демократичните държави, преди всичко от представените в Г-7. Активността е предизвикана от споменатите по-горе десетилетни домогвания за присъединяването на Тайван към континентален Китай.

Пекин винаги е гледал на островната република като на неразделна част от своята територия. Ето защо съвместните военни учения на страните, споделящи общи ценности, целят демонстрация на сила и решителност за запазване на мира и сътрудничеството в региона.

Снимка: PIXABAY/English/Open Clipart Vectors

Пример отново е Италия, която също изпраща свои бойни кораби в района. Взаимодействието в областта на сигурността бе разширено между САЩ и Южна Корея, ЕС и Япония, Австралия и Нова Зеландия. Между партньорите се сключват различни споразумения за достъп и обслужване. Тази широка коалиция не е насочена към заемане на категорична страна или "трети път" в хегемонистичното съперничество между САЩ и Китай, но повече или по-малко се придържа към позицията на Вашингтон.

Всичко това изисква сериозни дипломатически усилия за балансирани отношения с Китайската народна република. Западът желае да запази пазара отворен, както и непрестанно да ангажира китайското ръководство в преговори за сигурност. Има ясно заявен ангажимент за опазване на суверенитета на Тайван, чиято икономика е сред най-развитите в света и е твърде важна във високотехнологичното производство.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Olivier Hoslet

Тук отново водещи са САЩ, които от години лобират за това съюзниците на НАТО да се фокусират върху Китай. Така, условно наречените технодемокрации да заемат ясна позиция срещу техноавтокрациите. Остава надеждата, че Китай няма да последва примера на Русия във външната си политика.

„Това по какъв начин Китай ще продължи да взаимодейства с войната на Путин ще бъде определящ фактор за бъдещите отношения между ЕС и Китай“, заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в речта си от 30 март тази година. Очевидно е, че за Европейската комисия и вероятно за ЕС справянето с агресията на Русия е по-важен приоритет от отношенията с Китай.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Wu Hao

От голямо значение е Съюзът да бъде единен в тази посока, защото неконфронтационните въпроси с китайците са малко. Възмущението от войната на Стария континент изглежда като споделена емоция, но да очакваме Китай да се отдръпне от Русия изглежда нереалистично.

Освен това не е добре да се подкрепя Пекин като посредник за мир, защото по такъв начин неволно се одобрява антиамериканската перспектива на Китай като основен играч в глобалната сигурност.

Възпирането на евентуално китайско желание за оказване на помощ за Русия би трябвало да минава през единно говорене на европейците за съвместна решимост да се подкрепя Украйна до окончателното изтегляне на руските военни части от заграбените територии.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Sergey Karpuhin

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама