Католицизмът отдавна е разнороден. Докато в Африка се разраства, в Европа преживява упадък. В Азия проддържа стремежа да утвърди присъствие, а в Америка се променя с всяко поколение.
Но Папа Лъв XIV не се опитва да наложи единен модел. Той задава въпрос: - Можем ли да бъдем като едно тяло, без да заличаваме различието?
И вярва, че отговорът е "Да".
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Vatican Media
В момент, когато традициите на Римокатолическата църква са поставени на изпитание, изборът на американски папа предизвика скептицизъм сред вярващите по целия свят. Но още с първите думи на испански, произнесени от доскорошния кардинал Робърт Франсис Превост, недоверието към папа Лео XIV започна да се разсейва.
Изненадващият избор на първия понтифик от Съединените щати беше предизвикателство за онези, които смятаха, че Вечният град не е готов да приветства свой представител отвъд Атлантика.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Andrea Solero
Вместо да започне словото си на английски, или да почете американската нация, новият папа предпочете да напомни, че принадлежи към по-широка общност. Чрез каскада от езикови и културни препратки, направени от може би най-зорко следения балкон на планетата.
Роден в Чикаго, с креолски корени и над две десетилетия служба в Перу, Лъв XIV се обърна към хората на свободен италиански, испански, френски и, разбира се, английски.
С което заяви, че е пастир на целия свят, а не просто представител на американската вяра.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Vatican Media
В ера, в която администрацията на Доналд Тръмп подкопава дипломатическите съюзи и поставя на риск световния ред, мнозина се опасяваха, че папа от САЩ може да се превърне в продължител на хаоса.
Вместо това, Лъв XIV подчерта глобалната роля на църквата. Като глас, призоваващ за справедливост, мир и солидарност със слабите.
Нещо, което силно напомни за наследството на папа Франциск.
Източник: WIKIMEDIA/By Ricardo Perna
В тези условия вярващите стават част от нов за тях, процес на "енкултурация". В сърцевината на която стои убеждението, че Евангелието може и трябва да пусне корени във всяка култура. И да се развива по начин, който резонира с местната история, символика, музика и социално въображение.
И когато Лъв XIV твърди, че единството не изисква заличаване на различието, той призовава Църквата да приеме многообразието като измерение на своята универсалност.
Източник: WIKIMEDIA/By Michael Howie
Това предизвиква и малкият човек да мисли отвъд тесните национални интереси. Без да се налага дг ги пренебрегва.
Вместо да разглежда малцинствените култури или различните мнения като заплаха, моделът на Лъв XIV приканва всеки да приеме различието като възможност за взаимно обогатяване.
От векове Папството напомня, че вярата не е само лична нравственост или частно убеждение. Тя е отношението към другите. Което включва и понятието "общност" - не просто модел за развитие на Църквата, а отговорност и политическа етика за милиони хора по света.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Vatican Media
Добави коментар