От месеци по улиците на Сърбия отеква звукът от стъпките и възгласите на десетки хиляди студенти и обикновени граждани, които се изправят срещу своето правителство.
Това, което започна като скръб и възмущение от ненужни смъртни случаи, се превърна в постоянен обвинителен акт срещу управлението на президента Александър Вучич. Така Сърбия се озова на кръстопът, където езикът на властта и исканията на демокрацията се сблъскват не само в пленарните зали, но и в ежедневието на малкия човек.
ЕПА/БГНЕС Andrej Cukic
За обикновения сърбин ефективността на политиката рядко е абстрактна. Защото се измерва по цената на хляба, надеждността на обществения транспорт, достъпността на здравните грижи и страха, или неговата липса, да кажеш какво мислиш.
Когато студентите скандират срещу Вучич, то е заради месеците неплатени сметки за ток, препълнените болници и задушаващата медийна среда, в която критичните гласове трудно пробиват.
Голямата политика може би се гради чрез преговори с Брюксел, Москва или Вашингтон, но последиците ѝ са видни в ежедневието.
ЕПА/БГНЕС Yuri Kochetkov
Изборът на посока за страната на практика се свежда до това дали работникът може да разчита на заплатата си и дали родител може да прати детето си на училище, без да мисли за тавани-убийци.
От друга страна Вучич е изградил властта си върху парадокс. Той се представя като гарант за стабилността и като единствената фигура, способна да управлява деликатната позиция на Сърбия между Запада и Русия. Неговото правителство води преговори за членство в ЕС и в същото време поддържа връзки с Москва и Пекин, играейки на "едните срещу другите".
ЕПА/БГНЕС Alexander Zemlianichenko
За ЕС Сърбия е необходим партньор на Балканите. Но за Русия тя е геополитически плацдарм. А за Китай – врата към практични и доходни инфраструктурни инвестиции. Обаче за обикновените сърби тези игри на високо равнище генерират предимно несигурност. И всяко международно ръкостискане маневрира пряко семейните бюджети и гражданските свободи.
Протестите изострят това напрежение.
Студентите, водещи маршовете в Белград, твърдят, че Сърбия не може повече да се лута между привидността на демокрацията и практиката на авторитарния контрол. Те виждат как държавните медии прехвърлят вината, как партийните лоялисти доминират публичните длъжности и как корупцията прониква в университети, съдилища и болници.
ЕПА/БГНЕС Andrej Cukic
Но протестиращите са наясно и с рисковете на съпротивата. Защото работните места в една крехка икономика често зависят от политическа лоялност.
Да говориш открито може да доведе до тормоз, застой в кариерата или още по-лошо. Всеки, който избира да марширува, прави сметка и за бъдещето си – да остане ли в Сърбия и да се бори за промяна, или да се присъедини към вълната от емиграция, която вече е източила страната от хиляди от най-светлите ѝ умове.
Но дилемата на малкия човек в Сърбия е и много лична.
ЕПА/БГНЕС Andrej Cukic
Да търпиш статуквото означава да приемаш "стабилност" без достойнство. Или предвидим живот, белязан от компромиси и мълчание. А да поискаш промяна означава да прегърнеш несигурността, с риск историята да се повтори като разочарование, а не като победа.
Поколението на движението Отпор! отпразнува падането на Милошевич, само за да стане свидетел на години икономически трудности и политическа фрагментация. Доста сърби помнят тази траектория и гледат на днешните протести със скептицизъм. Други настояват, че дори несъвършената демокрация е по-добра от вкоренения авторитаризъм.
Междувременно международните играчи следят развитието на ситуацията в Сърбия отблизо.
WIKIMEDIA
ЕС изразява загриженост, но остава предпазлив, за да не притисне Вучич твърде силно и той да се обърне изцяло към Москва. Русия, предвидимо, представя протестите като западна намеса. А САЩ изразяват подкрепа за демократичните свободи, но не поемат ангажимент за директно участие.
Това балансиране на външните сили кара сърбите да се чувстват следени под лупа, но и изоставени – съдбата им се обсъжда във важните столици, докато ежедневните им трудности остават невидими.
ЕПА/БГНЕС Andrej Cukic
Така разривът между международната дипломация и местните трудности задълбочава усещането, че голямата политика е нещо, което се случва на сърбите, без те самите да са авторите.
И все пак протестите продължават.
Тяхната устойчивост сама по себе си е послание, че дори в политическа система, където изборите са откровен грабеж, а медийната среда е задушена, обикновените хора все още могат да извоюват публично пространство. без това да прави пътят към демокрация лесен или гарантиран.
WIKIMEDIA
Във всеки случай, докато скандиранията ехтят по булевардите на Белград, Сърбия се приближава към съдбоносен момент. Като изборът е между Демокрация или Инерция. Което не е въпрос на институционален дизайн или външнополитически съюзи.
Тук вече става дума за това дали малкият човек – студентът, работникът, родителят... ще може да живее с достойнство, сигурност и глас в собствената си страна.
ЕПА/БГНЕС Andrej Cukic
Добави коментар