Всяка епоха ражда харизматични водачи с идеи за промяна. Но зад тях стои множеството. Обикновените хора. Те живеят в сянката на историята и предимно се борят за оцеляване. Малкият човек не е просто понятие-щампа. Той е незабележим, но чрез своя труд, ценности и преживявания гради обществото.
Затова и неговата съдба не е без значение…
ЕПА/БГНЕС Mohammed Badra
Хореографията на политическата власт в Париж често се оформя зад позлатените врати на Версай, като договорки между министри, президенти и партийни лидери. Но понякога сцената на спектакъла се пренася на улицата. И тогава актьори вече са самите хора, които понасят тежките последствия от политическите решения, взети вместо тях.
Последната вълна от демонстрации е един от тези моменти, в които малкият човек, уморен от години на реформи и обратни завои, се превръща в главно действащо лице на националната драма. Защото иначе рискува да остане пасивен зрител.
"Мизерия ала Макрон, в непалски стил" ЕПА/БГНЕС Yoan Valat
В сърцевината на настоящия френски смут стои правителственият безпорядък, от скорострелните оставки на двама премиери и прибързаното назначаване на трети в рамките на година.
Но промените на върха, макар и драматични на хартия, нямат пряко значение за учителя, който отговаря за препълнените класни стаи. Както и за медицинската сестра, която работи с недостиг на персонал, или за железничаря, който се тревожи за бъдещата си пенсия.
ЕПА/БГНЕС Mohammed Badra
Това, което е важно за тях, не са сменящите се имена в правителствените документи, а упоритото влошаване на условията на труд. Натискът върху заплатите е постоянен и тревогата около социалната защита след пенсионирането се увеличава с всеки изминал ден.
Този път протестната вълна обедини професии, които рядко си взаимодействат. Учители, транспортни работници, фармацевти и болничен персонал — групи с различен работен ритъм, предизвикателства и професионални култури, намериха обща кауза в недоволството си.
ЕПА/БГНЕС Mohammed Badra
Единството на толкова различни браншове е показателно. Защото недоволството е достигнало ниво, при което разделението по сектори има по-малко значение от усещането, че всяка година от тях се иска повече, отколкото им се дава.
За хората извън Франция образите на улици, изпълнени с лозунги и знамена, може да напомнят за познат модел — поредна вълна на национално недоволство в страна, където протестът е част от гражданската идентичност.
ЕПА/БГНЕС Yoan Valat
Но този път подобно опростяване омаловажава ситуацията. Сега числата са зашеметяващи. Когато осемстотин хиляди души напуснат работните места и се съберат по площадите, вече не говорим за театър, а за вик на изтощение и, може би, отчаяние.
Политическият контекст задълбочава кризата.
ЕПА/БГНЕС Mohammed Badra
Президентът, приклещен от съпротивата в парламента, е принуден да сменя премиери набързо. Всеки от тях обещава стабилност, но се пречупва под тежестта на бюджетните битки.
Назначаването на Себастиан Льокорню трябваше да укрепи властта, но само наля масло в огъня. За хората той олицетворява същия курс — още един технократ, натоварен да прилага строга финансова дисциплина, докато гражданите искат облекчение.
Себастиан Льокорню WIKIMEDIA Patrice Normand
Самото му назначение кристализира разрива между приоритетите на правителството и исканията на хората за осезаеми подобрения в ежедневието им.
Въпреки оставките, цената продължава да се плаща от малкия човек. Стачките парализират влаковете и оставят пътниците блокирани. Училищата затварят, принуждавайки родителите спешно да търсят кой да се грижи за децата. А претоварените болници работят с минимален капацитет и излагат на риск пациентите.
ЕПА/БГНЕС Yoan Valat
За протестиращите гледката на полицейски редици и бронирани машини е отрезвяващ знак, че гласовете им се "чуват" в строго определени граници. Докато за наблюдателите е доказателство, че социалният конфликт вече е проблем, третиран като заплаха, а не като призив за преговори.
В крайна сметка съдбата на тези протести ще зависи от отстъпките на правителството или упоритостта на синдикатите. Както и от готовността на политическия елит да признае, че легитимността на институциите зависи от умението им да превръщат възвишените идеали на Франция в реално благополучие.
Ако гражданите продължат да чувстват, че животът им е заложник в безкрайни бюджетни битки, доверието ще ерозира още повече, а политическата криза ще продължи още дълго.
ЕПА/БГНЕС Ludovic Marin
Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Мигрантите,които подкопаха социалната система,зелената сделка,отказа от евтиния руски газ,който крепи икономиката,съсипването на фермерите за сметка на украинските храни,насочването на всички средства на държавата към закупуване на оръжие за Украйна и милиардите изпратени на зеления фашист и изнудвач ,това са все малоумни решения на т.н. самозабравил се в бясна русофобия елит и ето резултата.И няма да е само Франция,докато не се върне нормалността,т.е.нациналните интереси.Време е за възмездие......