Румънският калмар

08:15, 19 май 25 / Защо ни е важно Шрифт:
Вангелия Чорбаджийска

Никушор Дан спечели президентските избори, но...

След обединението си, през далечната 1918-та, Румъния премина през тежки периоди на авторитарно управление.

Първоначално под фашистки режим, а след това под комунистическата диктатура, наложена от Николае Чаушеску, чрез репресивния апарат на Секуритате.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Robert Ghement

През 1989-та насилственото сваляне на режима и екзекуцията на Чаушеску и неговата съпруга Елена, предизвикаха световен отзвук и се преврнаха в емблематичен момент от края на Студената война.

Днес, 36 години по-късно, страната се намира в дълбока политическа и социална криза.  А демокрация отново е поставена под въпрос.

На този фон в неделя се проведоха, отдавна отлаганите, президентски избори. С гласоподаватели, които възприемат системата за безвъзвратно корумпирана.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Robert Ghement

Наричаме я големия калмар, защото има пипала навсякъде — само хората на върха печелят, казва таксиметровият шофьор Драгош, роден няколко месеца преди революцията. Демокрацията беше само на думи. Все още сме под комунизъм - по всички параграфи.

Тази нагласа е често срещана.

Местните се ядосват, когато говорят за това как политиците са предали страната си. Гражданите се страхуват и презират представителите на старите политически партии. Защото контролират назначенията. И облагодетелстват, през  в местните институции и бизнеса, предимно приятели или роднини.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Robert Ghement

Защо ни е важно?

Румънските избори са перфектен пример за кризата на доверие, която е обладала политическата система в световен мащаб.

За първи път от 89-та нито един от двамата кандидати за президент не идва от основните политически партии. А те управляваха от революцията насам, почти без прекъсване.

Двамата претенденти се представяха като "антисистемни" политици, решени да се борят с корупцията от горе надолу. Но приликите свършват дотук.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Robert Ghement

Кампанията раздели страната на две.

Фаворитът, който спечели първия тур на президентските избори преди две седмици, е 38-годишният крайно десен радикал Джордже Симион. Горделив и настъпателен националист, който говореше за обединяване на Румъния със съседна Молдова.

Даже съзнателно копираше подхода на Тръмп, със "собствена" шапка в стил MAGA.

Обещаваше да накаже корумпираните фигури от елита, които според него са отнели демократичните права на румънците. На медиите, които го критикуват пък отправяше заплахи.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Robert Ghement

Но голяма част от избирателите искаха промяна и дори демонстрираха готовност нещата да станат грозни, за да я постигнат.

Въпреки възможните външни страхове, за много румънци, истинската катастрофа за демокрацията беше решението на Върховния съд да анулира вота от предишните избори. Дори за онези, които не харесваха Калин Джорджеску.

Той самият не участва в повторния вот, защото срещу него тече наказателно разследване. Но Симион, който практически се яви вместо него, заяви, че иска да го направи министър-председател.

Дори гласуваха рамо до рамо.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Robert Ghement

Нежеланието на Симион да обяви открито политическата си идентичност не е изолирано явление. Тоталитарното минало на Румъния все още тежи в съзнанието на по-старите поколения. А "пипалата" на корупцията, между партиите и бизнеса, са "прегърнали" много аспекти от живота.

На този фон големият печеливш от изборите, Никушор Дан, досега се представяше като независим кандидат. Който звучеше с комбинация от умереност и популизъм, характерни за политическите битки в Европа и отвъд океана.

Политическият цинизъм отдавна е проблем в Румъния. Защото едни и същи партии си делят властта в продължение на четири десетилетия. 

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Robert Ghement

Малко са политиците, които не са били обвързани по някакъв начин с комунистическия режим. И това допълнително засилва усещането, че революцията от 89-та не е донесла на обществото желаната промяна.

Страхът от тайната полиция може и да е отшумял, но политическите дебати днес отново са рисковани за хората - и на работното място, и в личните контакти.

Откакто Върховният съд анулира предишните избори, разочарованието и гневът растат. Хората вече не се чувстват свободни да изразяват открито политическите си убеждения. И това е ясен сигнал за състоянието на румънската демокрация.

Поредната, оказала се в подобно положение.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Robert Ghement

Напишете коментар
Коментари: 1
1 Анонимен 12:18, 19 май 25

Естествено,че 50%от румънците не са доволни от ЕС.Нали същите тези изроди от Брюксел ,които сега обясняват колко е хубаво в ЕС се гавреха с България и Румъния цели 15години и не ни приемаха в Шенген,защото сме втора ръка и не им трябваме.Сега обаче когато се оказа,че най-големите ни противници са с трилиони евро дългове изведнъж се сетиха,че могат да прилапат и последното ни останало -валутните резерви,за да изплуват пак като лайна над вода.Разбира се богаташите и от двете държави,които плащат почивките си на Малдивите в евро са за еврото и за някакъв европейски път на развитие,тоест за фашизма в Брюксел.Битката за национален суверенитет едва сега започва...........Тази статия важи еднакво и за Румъния и за България,само че румънците се оказаха по смели и застреляха Чаушеско без да им мигне окото........и сега пак са по смели от нас.

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама