В края на 1999 година са налице резултатите на разделението “комунизъм-антикомунизъм”. У нас са се заформили две групи (лидери на мнение) и трета – неутрална (граждани, които не гласуват или пускат празна бюлетина).
Това показват и данните[1] от друго проучване на Международната програма за социални изследвания ISSP, проведено през същата година. Допитаните граждани са изразили своето отношение към твърдението „Демокрацията причинява лоша икономика“. Докато при данните за нагласите към комунистическия режим у нас имаме сравнително равни резултати за – против, то тук разликата е по-значителна – над 60% от всички анкетирани гледат положително на икономиката в една демократична държава и малко под 40% я считат за лоша. Показателно е анализирането на мнението на гражданите с оглед тяхната политическа принадлежност. Двата политически полюса отново са на противоположни мнения – привържениците на СДС и демократичните движения са като цяло несъгласни с твърдението, докато подкрепящите БСП, БКП и ДПС са по-скоро съгласни. Тази дихотомия се проявява и сред негласуващите избиратели, които в общ план не заемат категорична страна.
Снимка: БГНЕС/Люба Филипова
Следващата показателна статистика[2] е по отношение нагласите „кое е по-важно: равенството или свободата?“. Разделението между респондентите тук е най-показателно за конфликта “комунизъм-антикомунизъм”. Двуполюсното разделение на нагласите отново е между гласоподавателите на СДС и тези на БСП. Показателите на групата, в която водещ е Съюзът на демократичните сили, индикират 74,3% предпочитане на свободата пред равенството. Групата, в която най-голяма тежест има БСП, индикира 57,9% предимство на равенството пред свободата. В тази статистика се изследват идеологическите нагласи на избирателите, като “дясното” винаги е свързано със свободата, а “лявото” с равенството.
Във втората анализирана статистика избирателите на БСП отчитат, че демокрацията води до влошаване на икономическото състояние, което може лесно да се обясни с ценностната специфика на левицата – трябва да има равенство на доходите, срещу вярването на десницата – трябва да има равенство на възможностите.
Изследванията, които тълкувахме, показват дълбоките ценностни различия между избирателите на СДС и БСП през последното десетилетие на 20 век, резултат от конфликта “комунизъм-антикомунизъм”. Всяка партия е създадена за защита на интересите на определена социална група. Постепенно тя привлича към себе си нови слоеве избиратели. В резултат на този феномен партията става, в повечето случаи, обединение, в което, по един или друг начин, са представени интересите на различни социални групи, които от своя страна са обединени в името на една обща ценност или нагласа. В контекста на Българския преход, това е разделението по линията “комунизъм-антикомунизъм”, което в продължение на десетина години е водещ дискурс в публичния живот на страната. В годините на Прехода този конфликт е ясно изразен и е причина за създаването на новата партийна система и множество формации, чиято цел е да удовлетворяват мненията и нагласите на избирателите, а също и да ги подсилват. Политиките, водени през този период имат за цел засилването на въпросния нов “кливидж”, а не неговото потушаване, което е и една от причините за негативното отношение на гражданите във връзка с резултатите от Прехода.
Снимка: БГНЕС/Люба Филипова
От днешна гледна точка този конфликт трябва да бъде означен като потенциален локален кливидж, тъй като е постоянно и историческо определено разцепление между българските граждани в социална и културна линия, превърнало се в константа на политическата и публична реторика в България.
Темите за лустрация и разсекретяване на досиетата на Държавна сигурност все още са основни точки в политическите програми на някои партии.
Интересът към биографията на действащите политици и тяхното отношение към режима, дал своя край преди 30 години, не стихва. Обвързването на публични личности с процесите по приватизация и реституция е често срещан феномен. По този повод претоплянето на темата за Паметника на Съветската армия и неговата съдба в столицата е изключителен пример за идентичността на политическите субекти и тяхното възникване. Ако т.нар. “демократична общност” (каквото и да означава това) е силен радетел за отстраняването на най-високия монумент на безспорно един от най-ужасните периоди в българската история, то играчи като Мая Манолова, БСП и Възраждане настояват за край на “войната с паметници”.
Снимка: БГНЕС/Надежда Пеева
Независимо дали ни харесва или не, МОЧА е символ на неспиращото разделение в обществото ни – събитията от последните дни ни показаха, че по линията “комунизъм-антикомунизъм” няма значителна промяна от 90-те години досега и тя остава структуроопределяща за позиционирането и възникването на партиите у нас. Ако тази роля заемаше БСП преди, то с вътрешнопартийните политики, водени от Корнелия Нинова, партията бива заменена в собствената си битка.
Неуспехите на Прехода и последващите икономически кризи пораждат тенденцията, която наблюдаваме в днешно време – една цикличност, в която се редуват популизмът и категоричността на мненията, изразени в отслабването и засилването на конфликта “комунизъм-антикомунизъм”.
[1] ISSP 1999. Social Inequality III; М.Любенов - “Българска партийна система: групиране и структуриране на партийните предпочитания 1990-2009” , стр. 53
[2] ISSP 1999. Social Inequality III; М.Любенов - “Българска партийна система: групиране и структуриране на партийните предпочитания 1990-2009”, стр. 56
Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
За да бъде разрешен един конфликт той първо трябва да бъде ясно определен, както и тези, които са засегнати от него. В случая имаме познание и за двете. Може би причината този конфликт все още да не бъде разрешен се дължи на това, че твърде много свикнахме с това да бъдем участници в него
Какво словестно онаниране с претенции за оригиналност та даже в три,три части!Един въпрос към драскача политневчасник дали си чел ПАРИЖКИТЕ МИРНИ ДОГОВОРИ ОТ 1947г.След краят на войната ще има нови мирни договорино къде ще е България,драскачо?