Има моменти в живота, които не просто се запомнят – те се запечатват в теб завинаги.
Такава беше вечерта на стадион "Вила Парк" в Бирмингам, където Black Sabbath и Ози Озбърн, изумителният Принц на мрака, за последен път се качиха на сцената. Това не беше просто концерт. Това беше сбогуване. Поклон. Завръщане у дома. И хилядите, които бяха там, знаеха, че са свидетели на исторически момент.
Началото на едно последно пътуване
Още от 11 ч. сутринта, когато вратите на стадиона се отвориха, витаеше усещане за нещо голямо. Към 13 ч. сцената оживя и денят се превърна в празник на хеви метъла и в парад на легендите, обединени от едно име: Black Sabbath.
Сцена, на която се случи магия
Сред най-силните участия безспорно бе това на Pantera. Макар настоящият състав на групата да разделя мненията, сега никой не постави под съмнение мощта на изпълнението им. Свиреха със зъби, с плътност и със страст. Когато 45 000 души закрещяха в един глас "Walk", стадионът буквално завибрира. Беше изблик на колективна енергия.
Друг запомнящ се момент поднесоха Metallica, които излязоха без традиционната си интродукция "The Ecstasy of Gold", без фанфари и сценични ефекти. Просто се появиха – естествено, скромно, без излишен шум. Сетът им не търсеше внимание, а отдаваше почит. Свириха с точност и със сърце. Сякаш казваха: "Тази вечер не е за нас. Тя е за тях"
Когато рок титаните се събират
Понякога супергрупите звучат като добра идея на хартия, но в реалността не винаги сработват. Тук обаче станахме свидетели на рядко срещана химия. Стивън Тайлър (Aerosmith), Рони Ууд (Rolling Stones), Нуно Бетънкорт, Том Морело, Андрю Уот, Руди Сарзо и Травис Баркър се качиха на сцената заедно.
И това, което последва, не беше просто джем сешън, а урок по рок история. Миг, който се случва веднъж в живота – и който няма как да бъде пресъздаден.
Почит към Sabbath от цяла музикална вселена
Всяка група в този епичен ден изпълни поне половината от сетлиста си с кавъри на песни на Black Sabbath или Ози. Не като формален жест, а от благодарност. Мост между поколенията. Във всяка интерпретация се усещаше респект към корените на жанра.
Между изпълненията на големите екрани се прожектираха видеа от звезди, които не можеха да присъстват, но искаха да отдадат почит: Judas Priest, AC/DC, Def Leppard, Доли Партън, Елтън Джон.
Публиката – другият голям герой на вечерта
Хиляди хора, обединени от една любов. Без телефони, без разсейване – просто потопени в момента. Те припяваха на всяка дума, викаха, плакаха. Чиста, сурова емоция.
Сред тълпата се виждаха флагове от цял свят – от Европа, САЩ, Бразилия, Япония, Австралия. И точно пред сцената – български флаг. Да го видиш там, до самото сърце на събитието, беше малък, но ярък символ, че музиката не познава граници.
И че всички сме част от това наследство.
Финалните акорди на една епоха Стадионът побра близо 45 000 души, а още 6 милиона гледаха събитието онлайн. Въпреки всички колебания дали Ози все още има сили да пее, той излезе на сцената, макар и без да става от трона си, и изпълни цели 11 песни – както от соловите си албуми (с помощта на абсолютния звяр Зак Уайлд), така и в компанията на старите си другари от Black Sabbath – Томи Айоми, Гийзър Бътлър и неуморния Бил Уорд зад барабаните. С глас, пропит от тежестта на годините, болката и преживяната слава, Ози доказа, че духът на метъла не познава възраст.
Необикновен край на едно пътуване и епилог на цяла епоха.
Легендите се сбогуваха, музиката остава
Този концерт ще остане в спомените редом с най-големите музикални събития – като Live Aid през 1985-а. Не защото беше последен. А като гръмовен и емоционален завършек, достоен за група, която е част от историята.
И всъщност я е създала.
Добави коментар