Навлязохме в поредната битка без големи очаквания и с малка избирателна активност.
Думите ,,умора“ и ,,апатия“ преследваха навсякъде гласоподавателите. Голяма част от тях наистина се поддадоха на твърдението, с което автоматично се причислиха към групата на нежелаещите да упражнят правото си на глас. Но избори все пак имаше и колкото и познат да ни се струва процесът, случващото се отново успя да ни изненада. А размисълът?! Тепърва предстои.
Снимка: БГНЕС/Надежда Пеева
Политическото представителство отново ще представя интересите на малка група хора, разпределени между 6 партии. Голяма икономическа група ще остане необхваната. Политическият пейзаж е все същият, но обектите се разместиха. С малка разлика помежду си двете най-големи коалиции заеха челните позиции. С оглед техните резултати могат да се направят два категорични извода: укрепване на ГЕРБ и разклащане на ПП.
За краткото време от предходните избори до настоящите Бойко Борисов е успял да стабилизира партията си, която продължава да бъде солидно вкоренена в местната власт. Оказва се, че опитите за отстраняването им в крайна сметка са били неуспешни. Това дава основание да се предположи, че евентуално разклащане на Борисов ще има, едва след като преминат месните избори. Без особено пищна предизборна кампания партията успя да заеме позицията на структуроопределяща фигура, към която се стремеше.
Въпреки мястото, което коалицията между ПП и ДБ заема, тя сякаш не успя да привлече нови гласоподаватели. От страна на ПП се чуха добре познатите теми, което в някаква степен отблъсна онези, които все още се колебаеха към кого да се насочат. Проблемът идва от това, че те не успяха да изградят ефективни структури в страната. Твърде много закъсняха. Партията е сравнително нова, но дълго вярваше, че гласовете от големите градове ще ѝ бъдат достатъчни. Неопитността, за която често бива осъждана, я накара да подцени силата на електората от цялата страна. Като нещо положително в тази ситуация обаче може да бъде определено обстоятелството, че все още Продължаваме промяната имат голяма възможност за постигане на пробив по време на изборите в София през септември.
Снимка: БГНЕС/Надежда Пеева
Настоящият резултат на коалицията е неочаквано нисък, като се има предвид, че до момента двете партии са постигали по-висок, когато са се явявали поотделно.
Изненада предизвикаха от ,,Възраждане“, които за две години показаха, че категорично се ползват с доверието на избирателите си и умело успяват да се възползват от тяхната твърда позиция. Въпреки това, ръстът в гласовете за тях, особено на тези от чужбина, не беше очаквано да достигне такива размери. Вотът не може да бъде определен като протестен, а по-скоро като възможност, към която традиционно по-националистически настроените гласоподаватели се насочиха поради липса на други алтернативи. Макар и да расте, партията сякаш е достигнала теоретичния максимум на своя резултат.
По всичко личеше, че БСП притежава онова, което е необходимо, за да заеме структуроопределяща позиция – твърдост на електората, множество местни структури и солидна предизборна кампания. Въпреки това Столетницата остана пета на тези избори, което за партия, която до момента винаги е успявала да си извоюва стабилно място в парламента, може да се счита като голям неуспех. Активната кампания имаше ясни приоритети, но опитите за насочването им към възрастното поколение не дадоха желания ефект. От значение се оказа и казусът за т.нар. ,,джендър идеология“, който постави още една разделителна линия в обществото и по този начин отблъсна и малкото млади гласоподаватели, които са разглеждали социалистическата партия като опция. Всичко това е ясен сигнал, че вътрешната криза и разделение, което предизвиква управлението на лидера Корнелия Нинова, се задълбочават. През следващите месеци последиците от това ще я направят изключително предвидим играч в политическия процес.
Снимка: БГНЕС/Надежда Пеева
Очакван беше и вотът от чужбина, чийто резултат отново помогна най-много на ДПС да се придвижи до желаната позиция. По време на гласуването се открои начинът, по който две от знаковите за партията фигури подадоха своя глас. Мустафа Карадайъ използва машина, а Ахмед Доган хартиена бюлетина. От символична гледна точка това напомня на начина на гласуване в избирателните секции в Турция – почти половината от всички гласоподаватели са гласували с машина, а останалите с хартия. Ако оставим аналогиите назад, категоричен факт е, че ДПС постигна целта си – да спечели достатъчно гласове, които да я превърнат в привлекателен коалиционен партньор.
ИТН се завръща към парламентарния живот на страната. Прецедент е партия, която е изпаднала от парламента, да се връща в него като индивидуален играч. Макар и на последно място от влизащите в 49-ото Народно събрание формации, Има такъв народ все пак успешно премина бариерата от 4%, за което помощ оказаха гласове, които са за сметка на ПП. Електорално това е срив на ПП и стабилност на ДБ. Парадоксално е също така, че макар и последното работещо правителство да се разпадна по тяхна вина, ИТН отново ще бъдат участници в редовния политически процес. Този път решаващ фактор се оказа не имиджът на Слави Трифонов, който се носи над образа на самата партия, а ожесточената риторика, на която наблегнаха по време на предизборната си кампания от ИТН, особено по отношение на чувствителните теми като македонския въпрос.
Снимка: БГНЕС/Надежда Пеева
Защо ни е важно?
Разделението в парламента рефлектира пряко върху разделението в обществото. През изминалите две години имахме възможността добре да опознаем политиците си, затова настоящите резултати красноречиво показват какво отношение се е изградило в нас към тях. Политическото представителство ще представя само онези 40 от 100-те процента, имащи право на глас, което означава че кризата се задълбочава. Неусетно класите продължават да се раздалечават, а оказваното отгоре влияние да се прегрупира.
Ситуацията след този вот не е нова, но ще изисква нови подходи, за да може този път механизмът на демократичния процес да проработи цялостно. Политическите въпроси все по-често придобиват символно значение, а не необходимия на държавата прагматизъм.
Належащият въпрос е дали тези 6 партии, успели да преминат бариерата, ще съумеят да създадат формат, който да работи.
В момента създаването на голяма управленска коалиция, а именно коалиция между двете основни партии, в случая между ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС, изглежда като единствената възможна, но и най-малко вероятната опция. Трудно би се постигнал диалог, когато идентичността на ПП се изгражда върху отричането на управленския модел на ГЕРБ. Това, което основно би ги разделило е социалната им политика, в частност отношението на двете партии към доходите и социалните неравенства. По време на своето управление от ГЕРБ продължаваха да действат по модела, зададен от Трайчо Костов, докато политиката на ПП по-скоро наподобяваше социално подпомагане на големи групи от хора, а не единна държавна концепция.
И двете партии имат твърди ядра от симпатизанти в страната, които по-скоро са против тяхното сътрудничество, което би задълбочило разделението в обществото и би застрашило всякакви опити за взаимодействие в 49-ото Народно събрание.
Снимка: БГНЕС/Надежда Пеева
Стабилна коалиция би се създала евентуално, ако бъде съставен експертен кабинет.
Наличието на ярки фигури застрашава стабилността на политическия процес. Затова се очаква да бъде направен опит за съставянето на широка коалиция.
Но желаната от всички стабилност не зависи само от това, което политиците ще се опитат публично да ни разкажат или да направят, а и от външното влияние, което неимоверно ще ни бъде оказано.
Към момента изглежда, че има единодушно съгласие от страна на политическите ни сили, че въпросите, свързани с влизането на България в Шенген и Еврозоната, са належащи. Основен критерий за създаването на път към двете ни отправни точки е политическата стабилност. От което следва да стигнем до извода, че случващото се тук не засяга само нас, но и партньорите ни и региона, в който се намираме.
Подобно външно влияние винаги е имало и ще продължи да съществува, но е от значение дали го осъзнаваме и до каква степен му позволяваме да се разпростре над функционирането на държавата. Основен индикатор за това по какъв път ще поеме страната ни в близките месеци ще бъдат първите отправени предложения за реформи.
Както обществото, така и политиците са разделени. Единствено решение на проблема ще се намери, ако първо бъдат потърсени пътища за национално помирение.
Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Колкото и големи оптимисти да са били тези 40%, надеждите им отново ще бъдат разбити
Изводите са горе-долу верни от тези избори.Ако искаме да излезем от омагьосания кръг трябва да се направят няколко неща.Първо ,тъй като разбрахме,че силата на герб се крепи на корпоративния вот на местните избори трябва да бъдат сменени всички кметове на герб заедно с цялата им рода,които се хранят с обществени поръчки.Второ-пп разбраха ,че София не е България и не диктува тя живота на хората.Трето-дпс печелят чрез ромския вот,затова да се направи паметник на Демерджиев,че ги излови,Четвърто-сомпатизантите на БСП не гласуват,не заради машините,а защото са отвратени от Корнелия.И последно-Възраждане тепърва ще печели защото за българите е важно не Шенген,Украйна и еврозоната ,а да не умират на стъпалата на болниците,да няма студенти,приети с двойки в университетите,да няма плеймейтки с купени дипломи по право и икономика,да не ядем отровните турски зеленчуци и още и още вътрешни проблеми.......