Опит за енергийна независимост

Изминалата година наложи на Европа обстоятелството, че трябва да води битки на повече от един фронт, за да бъде способна да запази  статута си на световна сила.

Такова поле за отстояване на независимост се оказва и развиването на индустрия, която да снабдява континента с алтернативни източници на енергия. До момента Старият континент успешно следва своя план за повишаване на дела на зелената енергия. Целта е до 2030 година слънцето да бъде превърнато в най-големия енергиен източник. Но тук възниква проблем. Единствената възможност  това да бъде осъществено е чрез повишаването на зависимостта на европейската енергийна индустрия от китайски суровини и технологии.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Alex Plavevski

По време на проведена през този месец среща на европейските производители в Брюксел се отчита напредък в осъществяването на плана. Оттеглянето на руския газ помага за успешното внедряване на слънчевите панели на енергийния пазар.  

Въпреки това Китай продължава да бъде важен доставчик за Европа. Но кризата с руските горива и прекъсването на важни търговски пътища вследствие на пандемията накараха европейските компании да осъзнаят колко опасно за развитието на бизнеса им е да зависят само от една страна, за да си набавят необходимите им ресурси, особено когато тази страна не е член на ЕС.

По тази причина все повече политици посочват, че е необходимо да се увеличи местният производителен капацитет. Затова на 17 март ЕК представи Закон за нулева нетна индустрия (NZIA), който има за цел да послужи за стимулирането на производството на „стратегически“ технологии на територията на Съюза. Предвижда се да се развива не само слънчевата, но и други видове възобновяема енергийна инфраструктура. По план това трябва да се случи посредством инвестиране в производствения капацитет на технологии с „нулеви нетни емисии“. Стремеж на Комисията е да постигне производство с достатъчно чиста енергия, благодарение на която да се посрещат най–малко 40% от производствените нужди.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Wang Peng

Отношенията на ЕС и Китай в сферата на възобновяемите източници на енергия започват през 2007 година. До този момент Европа е най-големият производител на слънчева енергия в света. През  2008 година обаче това се променя. Световната финансова криза се задълбочава и омаломощава Европа, докато в същия момент в Китай настъпва индустриален подем. След като минава известно време, необходимо на Европа, за да укрепне отново, ЕК започва административно разследване на вноса на китайски слънчеви панели. В резултат на това на следващата година налага 50% мито върху вноса на Пекин. Така възниква най-големият търговски спор между ЕС и азиатската държава. Битката помежду им оставя въпроси, които не са разрешени и до днес. Постепенно Китай се превръща в световен лидер на пазара за слънчева енергия. Ниските цени, които предлага, позволяват навлизането на огромен брой китайски слънчеви  панели в Европа.

Защо ни е важно?

Ако допреди 10 години все още политиката успяваше да надделее над пазара, то днес нещата се случват точно наобратно. За да се постигне политическа стабилност, първо е необходимо да има пазарна автономност или изключително добре изградено търговско сътрудничество. Последните месеци доказаха колко значим ресурс е наличието на собствени източници на енергия.

Зависимостта на цял континент от ресурсите на една страна е изключително опасно явление. Затова е необходимо  Европа отново да се превърне в производител със стабилно пазарно положение. ЕС би бил обречен, ако Европа продължи да бъде континент само на потребители. 

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Erdem Sahin

Производството на зелена енергия изисква значителна инвестиция, но освен че ще окаже благоприятно влияние върху климата, то ще стимулира възобновяването на индустрията и ще позволи на европейците да постигнат икономическа независимост по един от въпросите, по които са най-уязвими. А за обикновения потребител повишаването на този капацитет би донесло по-ниски цени, както и възможност за разкриването на хиляди работни места във всяка част от континента.