Последиците от състоянието на отбраната и въоръжените сили

Мисия на въоръжените сили е да осигуряват отбраната  на една страна, да оказват подкрепа на международния мир и сигурност и да имат принос към националната сигурност в мирно време. Но какво би станало, ако постепенно те загубят способността си да изпълняват своя дълг?

Изоставянето на модернизацията и големият брой незаети длъжности в армията са част от основните причини, поради които Министерството на отбраната определя състоянието на българската армия като незадоволително.

В изготвения Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили на България за 2022 година липсва директно заключение дали  въоръжените сили ще бъдат способни да изпълняват мисиите си. Но е посочено, че България не е в състояние да покрива в пълен размер ангажиментите си към НАТО. Нивата на нарастващите дефицити се отразяват неблагоприятно върху ефективното изпълнение на задачите, особено на най-тежката – отбраната. Военновъздушните сили са изпълнили 72% от планираните летателни часове, а причина за това е „ограниченият брой изправна авиационна техника“. Изчерпването на резервни части също е значим фактор.

Снимка: БГНЕС/МО

Авторите на доклада констатират още, че недостигът на персонал за изминалата година е достигнал почти до 20%. Значителна липса се усеща при офицерите и офицерските кадри. А като цяло намаляват кандидатите за служба. Доброволният резерв е попълнен едва до 13%.

На фона на всичко това е посочено, че най-непосредствената заплаха за мира в световен план е била руската военна агресия срещу Украйна. Военни анализатори твърдят, че и през тази година се очаква страната ни да бъде подложена на кибератаки от  Русия „в съчетание с други хибридни действия“.

Но освен към НАТО, България поема ангажименти и към ЕС, който  желае постепенно да развие и военния си капацитет. Решението на ЕС да създаде и да започне да прилага схема за военна помощ за Украйна се превърна в голяма новина. Предвижда се държавите членки да дадат на Киев снаряди на обща стойност 1 млрд. евро, които ще бъдат заплатени от общия бюджет на ЕС. Това действие обаче породи въпроса: какви ще са дългосрочните ефекти от инициативата?

Към момента Европа използва най-мощното политическо средство, за да подсигури отбраната си, а именно парите. Прави впечатление, че постепенно тя иска да приеме ролята на играч в сферата на глобалната сигурност. 

Снимка: БГНЕС/Гергана Костадинова

Европейският съюз винаги е стоял на втори план по отношение на темите, свързани със сигурността, като водеща роля имаше и все още има НАТО. Въпреки това инициативата на Съюза му предоставя възможност да поеме да поеме по-голяма отговорност за собственото си бъдеще, тъй като става дума за операция, която не зависи от ресурсите на НАТО и САЩ.  Възпирането на руския ревизионизъм и опазването на международния ред принуждават Европа да съзрее, но това едва ли ще се случи толкова бързо. За да се наложи влиянието на ЕС в полето на сигурността, ще бъде необходимо всички 27 страни да бъдат способни да предоставят  бойни ресурси и умения, което е трудно за осъществяване. Не само състоянието на българската армия може да бъде определено като незадоволително, което затруднява сътрудничеството между страните в подобен план за действие. В същото време те остават и зависими от неговото съществуване.

Защо ни е важно?

Все още европейските страни нямат достатъчно сила, за да се изправят сами срещу Путин. Затова е в общ интерес моделът на сътрудничество между ЕС и НАТО да продължи да се развива. Може да се каже, ча засега “твърдият“ начин на действие се упражнява от НАТО, а с ,,мекота“ подхожда ЕС.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Olivier Matthys

Разделения обаче не липсват. От политическа гледна точка все още има разногласия между НАТО И ЕС за това как да се действа в Източна Европа и спрямо Русия в дългосрочен  план.

Общото възприятие за заплаха обаче, което се създаде през изминалите месеци, има и положителен ефект. То помогна за задълбочаването на партньорствата между страните и за създаването на механизми, които да компенсират неравномерното съотношение на военния ресурс на членовете на НАТО и на ЕС, сред които е и България.