Червената роза като символ

Розата винаги се е възприемала като цветето на любовта.

Без значение дали се поднася само една или букет от повече така наречената Царица на цветята винаги е стъпка към сърцето на една дама. Красива, впечатляваща и желана, подобно на величавите особи, тя лесно може да причини и болка с бодлите си, ако не сме достатъчно внимателни. Точно каквато е и любовта.

Дали заради това, или и не само, розата присъства както в литературата, така и в изкуството, че дори напоследък я виждаме и в телевизионни предавания. Тя не е незабележимо цвете, което просто носи наслада. Розата респектира и затова винаги е акцент, носещ послание, особено когато е червена. Неслучайно в популярния телевизионен формат „Ергенът“ кулминацията е именно даването на такава роза, като знак за избор, за чувства, а може би и за любов.

Снимка: PIXABAY/kalhh

Историята на розата, превърнала се в символ на любовта, е дълга.

Древните гърци са свързвали цветето с богинята на любовта и красотата – Афродита. В епическата поема на Омир „Илиада“ тялото на Хектор е предпазено благодарение на безсмъртното масло от роза, предоставено от Афродита. Розата се появява и в легендите за Адонис, любовник на Афродита и Персефона (царица на подземното царство). В тези митове цветето добива своя характерен червен цвят от кръвта на богинята на любовта, която се убожда на един от тръните му.

Римляните също отдават значение на розата. Първоначално тя е била символ на Венера (еквивалент на Афродита), а след приемането на християнската религия става символ на Богородица. Тогава баграта и броят на цветята са имали различни значения.

Снимка: PIXABAY/Jo Justino

Светата броеница, която носи всеки католик със себе си, на латински се нарича rosarium и произлиза от думата роза.

Розата винаги се асоциира и с Деня на любовта – Свети Валентин. Празникът носи името на римския светец Валентин и се свързва с романтичната любов още от мрачното Средновековие. В тази епоха розата е на голяма почит. Рицари подаряват цветето на дамите на сърцето си, а поетите сравняват красотата му с тази на обичаните жени. Червеният цвят на розата тогава е символизирал непорочност, невинност и девственост – думи, асоциирани с Богородица.

Снимка: PIXABAY/İbrahim Mücahit Yıldız

Викторианската епоха е известна със строгите си правила и висок морал. В такава обстановка най-добрият начин за разкриването на чувствата е бил символиката. Изразяването с жест, който носи послание, е било прекрасен начин мъжът да покаже какво изпитва към една жена. Подаряването на роза се е приемало не само като знак за обещание за вярност, но и като желание, силни чувства, страст и дори ревност.

Снимка: PIXABAY/Hans

Днес може би най-много рози се подаряват на празника на влюбените Свети Валентин.

Различни са начините и вариантите на поднасяне, но посланието винаги е едно – силни чувства. Те може да са породени от любов или просто да са проява на уважение и обич. Но дори и предположенията да не са верни, розата може да донесе едно незабравимо естетическо удоволствие, което всеки, съзнателно или не, оценява. Това е причината да срещаме прекрасното цвете на най-разнообразни места – от шарки на тапети до чаши и порцеланови фигурки. Розовите листенца на леглото винаги се възприемат романтично, както и щамповани рози на чаршафите. Но при вторите съществува възможност да бъдат и проява на лош вкус, зависи, разбира се, от субективното възприемане на човека, както и от качеството на чаршафите.

В някои култури розата има и мистично значение. Тя се свързва със загадъчната тайнственост и духовност. Например в някои религиозни и езотерични учения розата се счита за символ на духовното прозрение и развитие.

Снимка: PIXABAY/Myriams Fotos

Розата е разнолика. Тя е обагрена в различни цветове и всички те са посвоему красиви.

Може да носи послание или със своето благоухание и прелест просто да бъде радост за окото и душата. Често хората проявяват към нея и субективно отношение в зависимост от културните и географски дадености на съответното място. У нас червената роза се свърза с красотата на жената, докато розовата ѝ сестра е символ на прекрасните полета от рози, от които се произвежда известното по цял свят българско розово масло. Затова много често жените се закичват именно с нея зад ухото, за да покажат своята национална принадлежност, носейки аромата и нежността на красивото цвете. Жълтата роза се възприема като топло чувство и хармония, а бялата роза като невинност и чистота. В контекста на културните различия тя може да намери своето място и върху капака на стария автомобил. Последното показва само, че цветето у нас е изключително популярно.

Снимка: PIXABAY/Oberholster Venita

Въпреки всичко розата не трябва да се възприема еднозначно. Впечатляващото разнообразие от цветове и нюанси ѝ дава възможност да бъде различна: по-нежна или по-строга, но винаги красива и царствена. Неслучайно я наричат Царицата на цветята.