В центъра на Европа се води нов спор, който показва как се променя ролята на Германия в света и колко разделено е самото ѝ общество.
След години на пацифизъм и зависимост от американската защита, германското правителство отново обсъжда въпроса дали да върне задължителната военна или обществена служба.
За политиците това е въпрос на готовност и сигурност. Но за много млади германци става въпрос за личен избор, доверие и идентичност.
Напрежението е поколенческо и цивилизационно.
Политическият ред на следвоенна Германия се изгражда върху отхвърлянето на милитаризма. През 1955 г. се създава Бундесверът, поставен под строг граждански контрол и морален надзор.
Но не като символ на национализъм, а като неохотна необходимост.
WIKIMEDIA
През 2011 г. се премахва задължителната военна служба, в момент, когато Европа вярва, че навлиза в постконфликтна ера. Днес обаче, с войната в Украйна, нестабилността в Близкия Изток и разговорите за американско оттегляне, Берлин се изправя пред нова реалност.
Светът дори очаква Германия да не остава геополитически пасивна.
Военният министър Борис Писториус ЕПА/БГНЕС Christopher Neundorf
За управляващите и опозицията въпросът дали да се върне военната служба, или да се въведе "година на обществена служба", която може да бъде както военна, така и гражданска, засяга дълбоки идеологически убеждения.
Консерваторите смятат, че като член на НАТО и ЕС Германия трябва да отделя повече пари за отбрана, но и обществото да бъде готово да се защитава.
WIKIMEDIA
Според тях службата може да помогне за възстановяване на чувството за национално единство и устойчивост. Особено сега, когато Бундесверът страда от недостиг на хора и технически проблеми.
За поколението, родено след 2000 г., думите "дълг" и "служба" обаче звучат по съвсем различен начин.
Повечето млади германци са израснали с разбирането, че държавата трябва да пази личната свобода и правото на избор, а не да изисква жертви в името на общата сигурност.
Направи, каквото наистина има значение WIKIMEDIA
Това поколение се формира под влиянието на климатичните протести, локдауните по време на пандемията и растящото недоверие към политиците. То вижда как икономическите, екологичните и геополитическите кризи почти винаги се стоварват върху обикновените хора.
А грешките на властимащите винаги остават безнаказани.
Интервюта и проучвания сред младежта показват определена амбивалентност. Докато някои изразяват готовност да служат в извънредни ситуации или хуманитарни мисии, малцина са ентусиазирани от идеята за военна повинност.
WIKIMEDIA
Повечето я възприемат като анахронична концепция, наложена от по-възрастни поколения, изпитващи носталгия към чувството за национално единство.
Други разглеждат казуса през моралната призма и твърдят, че организираното от държавата насилие противоречи на идеалите за мир и толерантност. А върху тях е изградена следвоенна Германия.
Това разделение показва дълбокия разлом в самото общество.
Младите хора в градовете - по-глобално мислещи, свързани с дигиталния свят и свикнали със свободата на избора - обикновено гледат на армията като на прекалено строга и остаряла институция.
WIKIMEDIA
Обратно, младежите в малките населени места - където животът е по-несигурен и традиционните ценности имат по-голяма тежест - възприемат службата като шанс за стабилност, ред и дори развитие.
Така темата за военната служба вече се превръща от въпрос на сигурност в социално неравенство - между тези с избор и онези, които нямат такава възможност.
В продължение на десетилетия общественият договор в Германия се гради върху просперитет, а не върху патриотизъм. В замяна на икономическа стабилност и социално благополучие, малкият човек приемаше ограничена международна ангажираност на страната.
Днес този баланс се разпада. Икономическата стагнация, енергийните кризи и цената на подкрепата за Украйна възродиха старите въпроси за справедливост и жертва. А това трудно съчетава принципите на демокрацията и свободата.
ЕПА/БГНЕС Anna Szilagyi
Защото из цяла Европа правителствата отново започват да мислят в категории като сила и армия. Швеция и Литва вече върнаха задължителната военна служба, а Франция пробва нова форма на доброволна "гражданска служба".
Германия обаче е особен случай - нейната следвоенна идентичност се градеше върху отказа от милитаризъм. А сега Берлин трябва да избира каква стратегия да приложи. И да прецени нейното морално и емоционално отражение.
WIKIMEDIA
Добави коментар