Политиката през религията до дрескода

Протестите, разтърсили цял Иран, вследствие на смъртта на Махса Амини в полицейски арест миналия септември, утихват, но напрежението е на път отново да се покачи, след като правителството настоява за по-строг закон за носенето на хиджаб.

Властите в Иран изготвят нов законопроект, който ще има за цел да налага по-строги наказания на жени, осмелили се да нарушат ислямския дрескод. Предвижда се глобяване, лишаване от свобода и дори лишаване от права.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Abedin Taherkenaren

Решението идва, след като властите достигат до извода, че е необходимо повишаване на усилията за налагане на хиджаба, тъй като все повече жени си позволяват да не се съобразяват със закона. Вълната от неподчинение нараства покрай протестите, продължили няколко месеца, които избухват скоро след ареста на Махса Амини от моралната полиция за предполагаемо неправилно носене на шала.

Според текста на законопроекта на наказание ще подлежат и тези, които участват в кампании срещу хиджаба в социалните мрежи. Мерки ще бъдат предприети и срещу гражданите, които обиждат, заплашват или нападат жени за неправилно поставен шал.

Предложеният закон е изготвен от съдебната система и е одобрен  от правителството, но все още не е ясно кога ще бъде допълнително обсъден и гласуван.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Abedin Taherkenaren

Същевременно по-консервативно настроените граждани остро критикуват новите действия на правителството, като ги определят като снизходителност, която ще насърчава все повече жени да извършват своеволието.

Репресиите в страната придобиват ново измерение. Тъй като ефектът от уличните протести постепенно намалява, органите на реда засилват усилията си. Но вместо да прибягват до познатите похвати на моралната полиция, сега властите следят за нарушители чрез камери, изпращат предупреждения и след това конфискуват превозни средства, затварят фирми и обръщат специално внимание на знаменитостите, решили да дадат лош пример.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Abedin Taherkenaren

Редица мъже също започват да се бунтуват, носейки шорти на обществени места, което е абсолютно забранено и престъпилите закона трябва да понасят правни последици.

Защо ни е важно?

Съдебната система на Иран работи под надзора на върховния лидер на страната Али Хаменей, което означава, че изготвянето на новия законопроект има неговата пълна подкрепа.

Въпреки това политиката на Иран продължава да бъде обвита в мистерия. Ако се обърне внимание на съдържанието на въпросния законопроект и се направи сравнение с вече съществуващите закони, остава впечатлението, че новите планове на правителството имат за цел да премахнат законовите пречки пред наказанията срещу разпространение на бунт.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Supreme Leader Office Handout

За много иранци правителството умишлено прави опити да разедини обществото и да настрои различни групи от хора едни срещу други. Този подход може да бъде обяснен с това, че за едно управление, което не е изоставило догмите си през последните четири десетилетия, в битката за хиджаба има повече от насилието и консерватизма, които личат на повърхността.

В очите на ислямската република предпочитанията на жените относно облеклото не са мерило за религиозност или възпитание, а ясен политически сигнал, разкриващ доколко правителството е способно в дадения момент да контролира общественото поведение и по-широките социални свободи.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Khamenei Office Handout

От 1979 година насам наложеният от държавата дрескод е обвързан с основни социално-икономически права като заетост, образование и достъп до обществените пространства. Чрез този подход държавата използва властта си, за да наложи мерки за контрол върху всеки аспект от обществения и личния живот на гражданите. Постепенно всеки личен избор става обект на държавна намеса.

В свободния свят хиджабът е личен религиозен избор, направен от жените. В Иран обаче дрехата се превръща в символ на потисничество и маргинализация.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Mohammed Badra

Настоящото отхвърляне на носенето на хиджаб от протестиращите не може да бъде възприето непременно като отхвърляне на исляма или на мюсюлманските ценности. То по-скоро е израз на гняв и разочарование на хора, лишени от правото на свободен избор.