Викове на демокрацията

Силно полицейско присъствие в Хонконг става причина за предотвратяването на акт на почит към загиналите студенти от кръвопролитните протести на площада Тянанмън. Жестоките репресии срещу студентите на 4 юни 1989 г. се превръщат в тема табу в специалния административен район.

Полицията в Хонконг задържа няколко продемократични активисти, като властите предупреждават, че трябва да бъдат предприети ,,решителни действия“ срещу всеки, който заплашва националната сигурност.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Berha Wang

За ,,нарушаване на спокойствието“ са арестувани общо 23-ма човека на възраст между 20 и 74 години. Сред тях се оказва и Чан По-ин, лидерката на Лигата на социалдемократите – една от основните опозиционни партии в страната. А причината за това е, че е държала свещ като тези, носени по време на бденията по повод събитията на площад Тянанмън.

Повече от три десетилетия десетки хиляди хора се събират на бдения със свещи в парка Виктория в Хонконг на 4 юни, докато през 2020 година Пекин не решава да наложи на бившата британска колония закон за националната сигурност, в съответствие с който заглушава всеки израз на инакомислие по отношение на окървавените събития.

Мярката идва вследствие на големи продемократични протести, проведени в специалния административен регион.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Ritchie B. Tongo

В същия ден протест има и в Европа. В контраст с 34-тата годишнина от провеждането на първите свободни и демократични избори в Полша, стотици хиляди излизат по улиците на Варшава, за да се противопоставят на ,,високите цени, кражбите и лъжите“, настоявайки за „свободни избори и демократична, европейска Полша“.

Шествието е провокирано и от спорове около закон, който предвижда създаването на комисия, която да разследва предполагаемото руско влияние върху полската политика. Неговите критици твърдят, че текстовете са формулирани така, че ще застрашат честността на предстоящите парламентарни избори през есента.

Според тях, ако законът бъде приет, той няма да позволи на Доналд Туск, лидер на Гражданската коалиция – най-голямата формация на опозицията, и на неговите съпартийци да се кандидатират за изборите.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Pawel Supernak

Датата 4 юни е избрана, защото на нея се отбелязват 34 години от провеждането на първите частично свободни избори в Полша, с помощта на които страната успява да си проправи път отново към демократичното управление.

Защо ни е важно?

Макар датата да е изпълнена със символика както за Хонконг, така и за Полша, провеждането на двата протеста в един ден е съвпадение. Но точно това съвпадение служи, за да покаже пред какво продължават да се изправят устоите на демокрацията в наши дни.

През изминалите години Пекин затяга все повече хватката си над Хонконг, което помрачава надеждата, че финансовият център някога ще има възможността да се превърне в пълна демокрация.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Pawel Supernak

Наложеният широкообхватен закон за национална сигурност упълномощава властите свободно да предотвратяват действието на всеки продемократично настроен активист, законодател и журналист. Същевременно вследствие на това избирателните права на гражданите също биват ограничени.

За Полша главната заплаха срещу демокрацията също произлиза отвън. Съветските разбирания за провеждане на политика, с които Полша е исторически обвързана, все още успяват да си проправят път в държавата, разклащайки институциите и доверието на гражданите във властта.

Но настоящата ситуация се прокрадва и вярата на полската опозиция в негодуванието на гражданите, които разполагат с гласа си, за да принудят правителството да промени своя курс.

Това, което обединява двете прояви на несъгласие е моментът, в който гражданите и в Хонконг, и в Полша прибягват до едно от основните  демократични права, за да се противопоставят на онази голяма заплаха, която се стреми да повлияе на всички техни права.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Pawel Supernak

Протестите допринасят за това промяната да се материализира както правителствените политики, така и в живота на отделния човек.

Случващото се по площадите в двете страни показва, че и на двете места демокрацията все още е жива, но е достигнала до етап, в който разчита на гражданското самосъзнание, за да бъде спасена.