Тунис в центъра на дипломацията

Честото провеждане на двустранни или международни срещи на високо равнище  привлича погледа на света към Тунис. Изминалите няколко седмици се отличават с разговори между редица европейски дипломати и представителите на северноафриканската държава.

След телефонен разговор между президента на страната и италианският премиер Джорджа Мелони, на 6 юни тя прави неочаквано посещение. Очаква се скоро Мелони да се завърне в Тунис заедно с премиера на Холандия и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Целта е да се постигне напредък в деблокирането на заеми от Международния валутен фонд за Тунис.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Chigi Palace Press Office

Преговорите относно заема, чиято стойност възлиза на 1,9 милиарда долара,  са в застой от месеци, защото президентът на Тунис Кейс Сайед отхвърля ключови ангажименти за реформи в страната.

Основна причина Тунис да се превърне във водеща тема в европейския дневен ред е миграцията.

Според Мелони дестабилизирането на Тунис би имало сериозни последици за стабилността на цяла Северна Африка, а трусовете от тези последици  биха достигнали и до ,,нас“.

Причина за намесата на Холандия в предстоящото пътуване е общественото недоволство, породено от множеството мигранти, които се опитват да намерят убежище в страната на лалетата.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Fillipo Attili

Преминавайки към управление с укази, Кейс Сайед затваря парламента през 2021г, което му позволява да предприеме по-драстични мерки спрямо нелегалните мигранти. Президентът определя ситуацията с мигрантите като заговор за промяна на демографията на Тунис, с цел превръщането на държавата в по-голяма степен африканска и по-малко арабска.

Последват репресии които естествено увеличават броя на бягащите към Италия.

Засиленото потискане на несъгласието в Тунис предизвиква множество критики и призиви за връщане към демократичните ценности от времето на Арабската пролет през 2011г. Тогава светът възприемаше Тунис като фар на демократичния преход в Близкия Изток.

Днес европейските страни обаче остават предпазливи в действията си поради опасенията от нестабилност покрай потока от мигранти.

Защо ни е важно?

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Tunisian Presidency Handout

Освен географската предразположеност на Италия към прием на имигрантски потоци, наскоро тя се превърна и търговски партньор номер едно на Тунис. Разбирането, че Италия и останалите европейски правителства са загрижени за нестабилността, само защото тя води до нови  вълни на миграция, е основателно, но тяхната загриженост се простира и до сценария, включващ влошаването на регионалната ситуация.

Случващото се в Тунис не си остава само в Тунис. Физическото разстояние между Европа и страната не може да предпази стария континент от последиците на авторитарния режим и разпадащата се демокрация.

От началото на годината Европейският парламент е направил две изявления по повод на случващото се в Тунис. Едното осъжда президента Сайед и начина, по който той използва влошаващата се социално-икономическа ситуация, за да преобърне демократичния преход на страната. Другото се отнася до ареста на директора на най-голямата независима радиостанция в Тунис, по политически мотивирани причини и неоснователни обвинения.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Tunisian Presidency Handout

Тепърва предстои пред Европа да поеме отговорността за това дали възнамерява да подкрепи демокрацията в Тунис или да ѝ позволи отново да се върне към автократизма.

Експерти твърдят, че за президента Сайед присъствието му в политиката е натоварено с мисията да поправи случилото се в миналото на страната. Но събитията в Тунис не може да се определят само като своеволие на един лидер.  Те са израз на всеобщото разочарование, обхванало региона, от неспособността на демократичната система да управлява и сама да се справя с икономическите трудности.

Тези настроения постепенно си проправят път и налагат тенденция, която обхваща все повече страни  в Северна Африка и Близкия Изток.