Честото провеждане на двустранни или международни срещи на високо равнище привлича погледа на света към Тунис. Изминалите няколко седмици се отличават с разговори между редица европейски дипломати и представителите на северноафриканската държава.
След телефонен разговор между президента на страната и италианският премиер Джорджа Мелони, на 6 юни тя прави неочаквано посещение. Очаква се скоро Мелони да се завърне в Тунис заедно с премиера на Холандия и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Целта е да се постигне напредък в деблокирането на заеми от Международния валутен фонд за Тунис.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Chigi Palace Press Office
Преговорите относно заема, чиято стойност възлиза на 1,9 милиарда долара, са в застой от месеци, защото президентът на Тунис Кейс Сайед отхвърля ключови ангажименти за реформи в страната.
Основна причина Тунис да се превърне във водеща тема в европейския дневен ред е миграцията.
Според Мелони дестабилизирането на Тунис би имало сериозни последици за стабилността на цяла Северна Африка, а трусовете от тези последици биха достигнали и до ,,нас“.
Причина за намесата на Холандия в предстоящото пътуване е общественото недоволство, породено от множеството мигранти, които се опитват да намерят убежище в страната на лалетата.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Fillipo Attili
Преминавайки към управление с укази, Кейс Сайед затваря парламента през 2021г, което му позволява да предприеме по-драстични мерки спрямо нелегалните мигранти. Президентът определя ситуацията с мигрантите като заговор за промяна на демографията на Тунис, с цел превръщането на държавата в по-голяма степен африканска и по-малко арабска.
Последват репресии които естествено увеличават броя на бягащите към Италия.
Засиленото потискане на несъгласието в Тунис предизвиква множество критики и призиви за връщане към демократичните ценности от времето на Арабската пролет през 2011г. Тогава светът възприемаше Тунис като фар на демократичния преход в Близкия Изток.
Днес европейските страни обаче остават предпазливи в действията си поради опасенията от нестабилност покрай потока от мигранти.
Защо ни е важно?
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Tunisian Presidency Handout
Освен географската предразположеност на Италия към прием на имигрантски потоци, наскоро тя се превърна и търговски партньор номер едно на Тунис. Разбирането, че Италия и останалите европейски правителства са загрижени за нестабилността, само защото тя води до нови вълни на миграция, е основателно, но тяхната загриженост се простира и до сценария, включващ влошаването на регионалната ситуация.
Случващото се в Тунис не си остава само в Тунис. Физическото разстояние между Европа и страната не може да предпази стария континент от последиците на авторитарния режим и разпадащата се демокрация.
От началото на годината Европейският парламент е направил две изявления по повод на случващото се в Тунис. Едното осъжда президента Сайед и начина, по който той използва влошаващата се социално-икономическа ситуация, за да преобърне демократичния преход на страната. Другото се отнася до ареста на директора на най-голямата независима радиостанция в Тунис, по политически мотивирани причини и неоснователни обвинения.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Tunisian Presidency Handout
Тепърва предстои пред Европа да поеме отговорността за това дали възнамерява да подкрепи демокрацията в Тунис или да ѝ позволи отново да се върне към автократизма.
Експерти твърдят, че за президента Сайед присъствието му в политиката е натоварено с мисията да поправи случилото се в миналото на страната. Но събитията в Тунис не може да се определят само като своеволие на един лидер. Те са израз на всеобщото разочарование, обхванало региона, от неспособността на демократичната система да управлява и сама да се справя с икономическите трудности.
Тези настроения постепенно си проправят път и налагат тенденция, която обхваща все повече страни в Северна Африка и Близкия Изток.
Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Това е поредната зависимост, в която ЕС сам се поставя