Казахстан е регулярен домакин на срещи между Иран, Турция и Русия. Те се провеждат по традиция в Астана и имат за цел решаване на кризата в Сирия. Неочаквано, на 20-та поредна среща, Казахстан предложи преговорите да бъдат прекратени.
Дипломати от трите страни се събират в казахстанската столица, за да обсъждат сирийското положение от 2017 г. насам. Резултатите през годините са противоречиви. Този път на дневен ред беше пътната карта за възстановяваното на връзките между Турция и Сирия.
Без предварителни индикации, заместник-министърът на външните работи на Казахстан Канат Тумиш призова за приключване на тристранните преговори, заявявайки, че целта им е постигната. Според него постепенното излизане на Сирия от изолацията в региона може да се разглежда като знак, че процесът от Астана е изпълнил своето предназначение.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/SANA Handout
В отговор, трите преговарящи страни излязоха със съвместно изявление. Специалният пратеник на Русия Александър Лаврентиев заяви, че не счита процеса от Астана за приключен. Но приема, че преговорите могат да бъдат преместени на друго място. Разглежда се също възможността Русия, Турция и Иран да се редуват като домакини на тази среща.
Русия се намесва военно в Сирия от септември 2015г., обединявайки се с Иран, за да помогне на правителството на Башар Асад да си върне по-голямата част териториите на страната. Турция пък подкрепя опозиционните групировки, които се опитват да отстранят Асад от власт. Усилията за турско-сирийското примирие идват, когато президентът Реджеп Ердоган бива подложен на силен натиск у дома, заради вълната от сирийски бежанци.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Necati Savas
Защо ни е важно?
Само месец след като казахстанският президент Касъм-Жомарт Токаев заяви на Путин, че страната му не желае да участва в изграждането на нов Съветски съюз, позицията на Астана Казахстан, може да се разглежда като отпор на плановете на Москва.
Токаев, който не подкрепя нахлуването в Украйна и разширяването на военното сътрудничество с Китай и Турция, все по-често се противопоставя на плановете на Кремъл за укрепване на зоната му на влияние.
Преди войната в Украйна, Русия се отнася към Казахстан като към надежден партньор. Но “военната операция“ накара Астана да започне активно да прилага своята многовекторна политика основана на миролюбие, баланс и прагматизъм.
Страната не се присъединява към антируските санкции, но и не помага на Кремъл. Казахстан многократно заявява, че няма да позволи на Русия да използва територията ѝ, за да избегне международните наказания.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Mark Cristino
Поради специфичната си геополитическа позиция Казахстан бързо се препозиционира в международен план. Това пренареждане е част от процес, които може да бъде наблюдаван и на други места в региона. Постсъветските страни все по-ясно разбират цената на изолацията, която идва с поддържането на твърде близки взаимоотношения с Русия.
В тази ситуация е естествено да се наблюдава подкрепа на Запада към пътя, по който Казахстан поема. Страната ясно сигнализира на своите западни партньори за намерението си да промени условията и характера на връзката си с Русия.
Позицията на Казахстан може да изглежда неочаквана на фона на историческото минало на страната. Но всичко отговаря на логиката на един все по-многополюсен свят и целта е да се предотврати връщането към сферите на влияние от времето на комунизма.
Казахстан последователно се дистанцира от агресията на Русия и разнообрази отношенията си с различни страни, като същевременно запази двустранните си отношения с Москва